Forbes състави своята първа класация на най-големите компании в петролния и газовия сектор в света по обем на добивите. Класацията е съпътствана от малко изследване как руският президент Владимир Путин влияе на световния енергиен пазар.

Путин несъмнено е най-могъщият човек в световния енергиен сектор. Фундаментът на властта на руския президент съставят две компании- „Газпром“ и „Роснефт“, които заемат второ и петнадесето място в класацията. Техните акции може и да се търгуват на борсата, но контролният пакет остава в правителството, а това значи и при самия Путин.

Определено влияние той има и над най-голямата частна петролна компания „Лукойл“. Нейният основател и президент Вагит Акелперов редовно провежда консултации с Путин.

Но влиянието на руския президент излиза далеч извън границите на неговата страна. Например Royal Dutch Shell (№7) има дълги отношения с „Газпром“ в разработката на петролни проекти на Сахалин.

ExxonMobil (№4) формира алианс с „Роснефт“ за усвояване на арктическия шелф и мащабните залежи на шистов газ в Сибир, които по своя обем могат да надминат аналогичните залежи в Северна Дакота 80 пъти. По думите на представител на Exxon в средносрочна перспектива в този проект могат да бъдат вложени 500 млрд. долара.

Подобни договори „Роснефт“ има и с норвежкия държавен гигант Statoil (№20) и италианската Eni (№19).Путин присъства лично при подписването на тези договори. Близките връзки на Путин и Берлускони помогнаха на „Газпром“ да се договори с Eni за развитие на няколко инициативи в Северна Африка. Неслучайно руският президент реагира толкова остро на свалянето на Муамар Кадафи.

И не само. През 2010 г. Путин и президентът на Венецуела Уго Чавес се договориха Русия да продава на латиноамериканската страна оръжие и енергийни технологии, а също и да и помогне в строителството на ядрена централа. Година по-късно „Газпром“ и „Роснефт“ предоставиха на местната петролна компания Petroleos de Venezuela (№22) заем в замяна на достъп до разнообразните залежи на полезни изкопаеми.

А Близкия изток? Путин има сложни и малко напрегнати отношения с ОПЕК. Русия не е член на картела, но доскоро изнасяше повече петрол от Саудитска Арабия, често влизайки в пряка конкуренция със Saudi Aramco (№1) за клиенти в Далечния изток. Но наскоро Путин заяви, че Русия е готова да си сътрудничи с организацията.

Това беше следствие от бума на шистовия газ в САЩ, който започна напълно да мени ландшафта на индустрията. Азиатските страни като Япония и Южна Корея плащат по около 14 долара на 1000 куб. фута (28.32 куб. м) за катарския газ; „Газпром“ взима по 12 долара от европейските си клиенти за същото количество. Цените на аналогичния обем шистов газ в САЩ са под 3 долара.

„Шистовата революция“ е основната заплаха за могъществото на Путин. Затова не е странно, че той и неговите съюзници водят активна агитация срещу шиствия газ, изтъквайки екологичните рискове. Но няма никакво съмнение, че този тон коренно ще се промени, когато Exxon и Statoil започнат да добиват шистов газ в Сибир. Екологичните рискове едва ли могат да накарат Путин да лиши „Газпром“и „Роснефт“ от място в класацията на 25-те големи петролни компании.