Преди век, ако бяхте казали на типичен гражданин на Аржентина (която по това време е на четвърто място в света по доход на глава от населението), че ще се срине до 76-то място по доход на глава от населението през 2010 година, той сигурно не би повярвал.

Той би отговорил: „Това не може да стане; ние сме страна, богата на природни ресурси, със страхотен климат, подходящ за земеделие. Хората ни са добре образовани, като по-голямата част от тях са с европейско потекло. Имаме право на собственост, върховенство на закона и отворена пазарна икономика".

Истината е, че Аржентина върви надолу от осем десетилетия и има вторият най-лош кредитен рейтинг в света след Венецуела. Аржентина, въпреки природните си ресурси и човешки капитал, е успяла да пропилее всичко. Аржентина е станала сравнително бедна, не защото е била въвлечена в разрушителни конфликти.

Обедняла е, защото е имала серия от демократично избрани лидери и неизбрани диктатори, които никога не са пропускали възможността да вземат грешните икономически решения. И ето че тя отново се опитва да не изпълни задълженията си за изплащане на главница и лихви по облигации на Аржентинското правителство към чуждестранни държатели на тези книжа.

Съответно и щатът Ню Йорк може да предприеме по-нататъшни действия срещу Аржентина, включващи глоби и изземване на имущество.

През 1930 година аржентинското правителство увеличава намесата си в частната икономика. Хуан Перон идва на власт през 1946 и национализира железниците, търговските кораби, комуналните услуги, обществения транспорт и други сектори на частната икономика.

През по-голямата част от последния половин век Аржентина провежда редица грешни монетарни политики, които често довеждат до периоди с много висока инфлация и икономическа стагнация. Поради политическата си власт синдикатите са ухажвани, което довежда до неустойчиви програми за заплати и помощи.

Прекомерното правителствено харчене довежда до повтарящи се фискални кризи, при които чуждестранни и местни държатели на облигации губят много от инвестициите си.

Според годишния доклад Икономическата свобода в света (Economic Freedom of the World Annual Report), публикуван от Института Фрейзър съвместно с Института Катон и други организации, Аржентина е на 105-то място от 141 изследвани страни. По подобен начин, Индексът на икономическата свобода (публикуван от Фондация Херитидж и Уол Стрийт Джърнъл) поставя Аржентина на 135-то място от 179 страни (САЩ е под номер 8 и пада надолу).

САЩ имат доход на глава от населението от 47 000 щатски долара, докато Аржентина има само 14 000 щатски долара, измерен на база паритет на покупателната способност. Преди сто години, доходът на глава от населението на Аржентина е бил около 80% от този на САЩ.

Ако Аржентина се беше развивала като САЩ, сегашният доход на глава от населението щеше да бъде 38 000 щатски долара. Една страна може да стане заможна за няколко десетилетия, както се случи с Южна Корея, Тайван, Хонг Конг, Сингапур и Финландия, като следва правилна икономическа политика. По същия начин може да стане и сравнително бедна като Аржентина, Куба и Венецуела, правейки нередни неща.

Аржентина има обширни забрани и контрол на вноса. Администрацията на Обама се опитва да прокара протекционистка търговска политика и е против ратификацията на вече договорени търговски споразумения.

Аржентина има нива на подоходния данък почти еквивалентни с тези в САЩ, но също така има ДДС и данък богатство. Високопоставени лица в администрацията на Обама и някои членове на Конгреса флиртуват с ДДС.

Аржентина продължава да предприема проинфлационна монетарна политика, като в същото време се опитва да лекува симптомите чрез контрол върху цените. Американският федерален резерв е увеличил значително паричното предлагане, което вероятно ще доведе до инфлация. На моменти високопоставени лица в администрацията на Обама се опитват да наложат контрол върху цените на застрахователни компании, медицински доставчици, финансови институции и дори върху таксите за ръчен багаж в самолетите.

Най-голямата банка в Аржентина е държавна, както и доста от другите банки. Администрацията на Обама принуди няколко американски банки да допуснат държавно участие. Двете най-големи ипотечни институции в САЩ - Фани Мей и Фреди Мак (Fannie Mae and Freddie Mac) - сега са основно държавна собственост и като такава, са контролирани от правителството.

Аржентинските съдилища са бавни и корумпирани. Правото на собственост не е гарантирано, а правителството осъзнато занижава статистиката за инфлация, като по този начин причинява загуби на чуждестранни и местни инвеститори. Администрацията на Обама еднолично отне правата на акционерите в Дженеръл Мотърс (GM) и Крайслер, взе техните активи и ги прехвърли на синдикатите, които са подкрепили Господин Обама.

Аржентина има обширно регулиране на трудовия пазар, което облагодетелства синдикатите, но в същото време доста оскъпява цената на наемането на работна ръка. Администрацията на Обама подкрепя скъпи трудови регулации в полза на синдикатите, които впоследствие ще повишат цената на наемане на работници и ще доведат до по-висока безработица.

Аржентина има дълга история в харченето за сметка на дефицити, което от своя страна прави задълженията на правителството толкова високи, че то отказва да плаща дълговете си към частни местни и международни кредитори.

В следващите 30 години икономисти от Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements) в Базел, Швейцария, изчисляват (както правят и много американски икономисти), че американският публичен дълг ще се увеличи до 200-500% от БВП (в момента е около 60%). Нива на дълга от 200% до 500% не могат да бъдат поддържани; затова кредиторите ще се сблъскат с унищожение на техния капитал чрез инфлация или необслужване.

САЩ все още не са Аржентина, но ако много от политиките на администрацията на Обама не се загърбят, Америка ще стане по-бедна и до 30 години ще се превърне в страна със среден доход, докато много други страни ще се радват на по-висок жизнен стандарт.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 21 април 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.

Източник: ИПИ