За първи път от Втората световна война насам задлъжнялостта на правителствата на развитите икономики ще надвиши 100% от БВП, пресметнаха от МВФ. Този ръст в размера на дълга и покачването на лихвените проценти правят разходите по обслужването му твърде високи. За да излязат от деликатното положение, в което се намират, властите на водещите страни в света, те ще разхлабят маховика на инфлацията, пише РБК daily.

Равнището на държавния дълг на развитите страни расте постоянно от 70-те години на миналия век, поради забавянето на икономическия растеж, застаряващото население и свързаните с това разходи за пенсионната система и здравеопазване.

Въпреки увеличаването на правителствения дълг в развитите страни със средно 25% спрямо докризисните нива, разходите по обслужването му през последните три години остават стабилни - на ниво от 1.75% от БВП. Все пак, тази комбинация от покачване на общия размер на дълга с постоянната цена по обслужването му е нестабилна в дългосрочна перспектива, смятат от МВФ. Увеличаването на дълга, заедно с икономическия ръст и произтичащото от това повишаване на лихвите по рефинансиране ще доведат до това, че доходността по държавните облигации също ще започне да расте.

„На бюджетно-дълговите последици от скорошната криза трябва да се намери разрешение преди да започнат да влияят негативно на възстановяването на икономиките и създаването на нови рискове. Основното предизвикателство днес е да се избягва потенциална бюджетна криза занапред и в същото време да се създадат работни места и поддържане на социалното единство", заяви първият заместник управляващ директор на МВФ Джон Липски на икономически форум в Пекин.

Ниво на задлъжнялост на правителствата на страните от G8, 2010 година

МястоДържаваДълг/БВП %1Япония225,82Италия118,13Франция83,54Германия78,85Великобритания76,56САЩ58,97Канада348Русия9,5

Източник: CIA, World Factbook

Скъпо обслужване

Направеният от МВФ анализ показва, че всяко увеличение на нивото правителствен дълг с 10 пр. п. води до оскъпяване на неговото обслужване с между 30 - 50 базисни пункта. Това ще рече, че само увеличението на дълга по време на кризата ще доведе до това, че лихвите по държавните облигации могат да се покачат в дългосрочна перспектива със 100 - 150 базисни пункта.

Покачването на лихвите по облигациите, дори да е в пределите на долната граница на този диапазон, ще повиши разходите по обслужването на дълга с 1.5 пр. п. до 2014 година, до 4.25% от БВП.

„Ниските лихвени проценти прикриват истинския мащаб на проблема. Напълно сме съгласни, че когато се върнем към по-характерните в дългосрочна перспектива нива на лихвените проценти, цената по обслужването на дълга ще скочи рязко", каза за РБК daily стратегът по облигации в Julius Baer Маркус Аленспах. Ниското ниво на лихвите са неустойчиви в дългосрочна перспектива, заяви в средата на март председателят на Банката на Англия Марвин Кинг.

Днес лихвеният купон по 10-годишните ДЦК на САЩ е 3.6%, а на аналогичните германски облигации - 2.5%, при 1.3% за японските. - 1.3%.

Размер на инфлацията

Средното съотношение на държавния дълг към БВП в развитите страни през 2011 г. надвишава за първи път от времето на Втората световна война насам 100%, а бюджетните дефицити са 7%. „Все по-очевидно е, че този бюджетен тренд е неустойчив", смята Липски. Според него, на фона на свиването на бюджетните разходи и дълга в Европа, особено притеснение предизвикват именно САЩ и Япония, които са длъжни да предложат адекватни планове за действие към привеждане на публичните си финанси в ред.

„Смятаме, че ни очаква период на по-висок ръст на цените, който централните банки ще са принудени да приемат под натиска на правителствата. Високата инфлация е възможност за намаляване на натрупания през кризата дълг. Това е зле за инвеститорите, но заедно с бюджетната консолидация нивото на държавния дълг в крайна сметка ще се върне до приемливи нива", смята Маркус Аленспах.