Румъния изглежда като страна-аутист. Ако продължава така, Букурещ рискува да изгуби шансовете да остойности дългосрочните си интереси. Преди това обаче, би трябвало тя да опознае интересите си и да има стратегия за постигането им, коментира Роксана Йордаке от в. Зиуа.

Така процедира всяка отговорна държава, която има визия за непосредственото и по-далечното си бъдеще, и същевременно е загрижена за добруването на своите граждани. Румъния обаче изглежда е част от "неспокойните" на ЕС, а не отговорна
евроатлантическа държава.

Външната политика не е на необходимото равнище, а вътрешните спорове от племенен тип са толкова поглъщащи, че рискуват да погребат стратегическите интереси на Румъния. Президентът и правителството непрекъснато се нападат. Оттук и националният блокаж.

Президентът отказва да изпълни конституционните си правомощия, а премиерът - вместо да дойде с решение за излизане от кризата, затъва още по-дълбоко в президентската игра. Но около нас се случват събития, които са равносилни на удар по главата с цепеница за една заспала дипломация и едно президентство, вманиачено в това да притежава абсолютен контрол. Удар по една страна, изолирана в собственото си безсилие, и по един измамен народ.

Русия и България подписаха исторически договори за осигуряване на енергийните интереси. Те имат за цел да попречат на европейския проект "Набуко". А Румъния, вместо да се захване за работа и да се събуди от глупостта, констатира с неприязън голямата новина, че споменатите страни имат различни от румънските интереси, може би дори противоположни.

Нека бъдем сериозни. България има правото да се свърже с Русия, с която я обединява славянската принадлежност, точно както Русия има правото да осигури интересите си за енергийна доминация над Европа, с един стратегически ход. Не ни е удобно, знаем, че тази държава е била, е и може би винаги ще бъде пагубна за нас, че ще изпитва, винаги и при всеки режим, голямата носталгия по Петър (Велики) и ще застане мирно пред своето имперско завещание.

Но действахме ли ние, за да попречим на това? Да противодействаме, без да реагираме остро, тоест да заявим собствените си интереси, без да ги свързваме с тези на други. Напротив. Президентът Бъсеску се направи на мачо от разстояние на Путин и каза: Черно море - руско езеро, така ли, нахалници, нямаме нужда от вас, ние искаме енергийна независимост. Резултатът: не независимост, а енергийна изолация. Президентът Путин вероятно ни е съжалил като народ и същевременно се е зарадвал, че Румъния има президент, който безплатно служи на интересите му.

Очевидно е, че не е в интерес на Румъния, даже обратното, да процедира като България. Но би трябвало да работим за алтернатива. Наблюдавайки, че Обединеното кралство, Германия, Италия се ангажираха в двустранни тръбопроводи с Русия, би трябвало да запазим дипломатично отношение към Москва, докато попълването на енергийните нужди все още зависи от Русия. И в същото това време, да предприемем абсолютно всички действия за конкретизиране на проекта "Набуко", който е най-благоприятен за Румъния, а и за Европа, като цяло.

Шансът не е изгубен. Имаме огромното предимство на интересите на Казахстан в Румъния (през август м. г. втората по големина румънска петролна компания Ромпетрол груп продаде 75% от акциите си на казахстанската държавна фирма КазМунайГаз – бел. Ред.). Трябва да използваме ситуацията по такъв начин, че тази държава да остойности огромния си природен потенциал и впоследствие - търговския, че да обезпечи реалната енергийна независимост на нашата страна.

И на Европа. За тази цел обаче, ни трябва силен и внушителен външен министър. Назначаването му сега предполага правителствени промени, чрез които премиерът Таричану би деблокирал и вътрешната криза. В интерес на Румъния.