Бумът, който изживява руският пазар след майските празници, изглежда като догонващ динамиката на фондовите пазари сред икономическите „съученици“ на Русия – Мексико, Бразилия, ЮАР. Корекцията и консолидацията в Русия бе по-продължителна спрямо движението на цените сред другите страни износителки на суровини.

Нивата на индексите, след спада с до 15% в края на януари, в резултат на бягството на спекулативните играчи, се задържаха повече от три месеца, анализира Сергей Журавльов от expert.ru.

Сред други страни, при които делът на петрола и металите в износа им е значителен и на които стоки цените започнаха рязко да растат през последните месеци, сривът на капиталовите пазари бе преодолян още преди месеци. Именно акциите на тези производители се обезцениха, в резултат на януарската паника.

Тогава всички очакваха понижение в търсенето на суровини - на фона на задаващата се рецесия в САЩ, която евентуално би могла да се разгърне до световна. Именно в началото на пролетта се доказа, че стоковите пазари са тихият пристан за капиталите в период на финансови сътресения. Фондовият пазар в ЮАР се възстанови особено бързо заради „златната треска“.

Тенденцията на капиталовите пазари се промени на 360 градуса след мартенските събития, когато стана очевидно, че ФЕД няма да допусне развитие на кризата в банковата система на САЩ. Понижението на лихвения процент до 2.25% сигнализира на инвеститорите, че времето на несигурността отминава.

Дори и борсата в Мумбай, чийто износ на Индия е силно зависим от САЩ, и който пазар претърпя загуби в особено големи размери, на фона на други страни, започна да се възстановява с нови сили в края на март. Подобно движение отразява нарастващите надежди, че отражението на кредитната криза на Запад е във фаза, която не би имала прекалено негативно влияние върху икономиките на развиващите се държави.

В страни от тенденцията остават Венецуела (шампионът по ръст на индекс за 2006 г.), шампионът в тежка категория Китай и Русия. Що се отнася до Венецуела с нейния харизматичен лидер, който пазар следва своя логика и до известна степен се различава от тази в групата на развиващите се страни, едва ли може да поднесе изненада.

Случаят с китайската борса с капитализация от 4.1 трлн. щатски долара, по данни от миналата година, също е известен като необикновен. Сривът там бе предизвикан от свръх балонизиране на пазара – от есента на 2005 г. до есента на 2007 г. индексите отчетоха шесткратен ръст, след което последва двойна корекция на стойностите им.

И все пак това не е реакция, която е предизвикана от световните събития. Дълго време делът на чуждестранните инвеститори там не надвишава 1%. Пред тях имаше редица инвестиционни ограничения и достъп до специално обособен сегмент от книжа, а преодоляването на тази граница китайците направиха не толкова с охота.

Така че зависимостта на китайския пазар от ликвидността в световен мащаб засега не е толкова критична. Преди всичко зависимостта е психологическа, отколкото понижението да се дължи на действителен отлив на чужди капитали.

По всичко личи, че дълбочината на негативния тренд на китайския пазар бе предопределена от паричната политика на местните власти, която започна през 2003 г. Тогава властите полагат усилия да ограничат ликвидността на банковата сфера, увеличавайки размера на задължителните минимални резерви. В резултат лихвите на годишните депозити нараснаха от 1.98% до над 4%, лихвите по рефинансиране на кредити нараснаха от 5.31% на 7.5%, а нивото на задължителните резерви от 7% на 16.5%.

Още преди година Алън Грийспан предупреди за прегряването на китайския фондов пазар, базирайки се на свръх стойностите на съотношението P/E от 40, рекорд за развиващите се пазари. За сравнение, средното P/E на развитите пазари е 38, а за Русия то е 12.

Въпреки това борсовите индекси в Шанхай и Шенжен удвоиха нивата си преди да започне корекцията. Трябва да се отбележи, че властите положиха неимоверни усилия по време на кризата, за да не допуснат масови недоволства на „измамени инвеститори“.

Извънредните мерки включваха намаляване на данъка върху операции с ценни книжа, мощна пропаганда с призиви да не се губи доверието към пазара, либерализация на пазара чрез по-облекчен режим за чуждите инвеститори и др. И все пак в дългосрочен план движението на китайските индекси остава неясно.

Що се отнася до Русия причините за забавяне на процеса на възстановяване на капитализацията на капиталовия пазар са по-непонятни. От една страна, очевидно основният двигател на ръста на пазара сега, както и преди, е реакцията на рязко поскъпващите цени на стоките на международните пазари. На практика, целият майски ръст на РТС се дължи на добивните компании на нефт и газ, както и на металургичния сектор плюс лекото възстановяване на банковите книжа.

Но защо консолидацията продължи толкова дълго, в сравнение с други развиващи се пазари? И защо всички фаворити от недалечното минало (компании от телекомуникациите, обработващата промишленост и др.) останаха в забвение?

На подобни теми човек може само да импровизира, като в главата му навлизат най-баналните мисли. Не е изключено влияние да има нарастващият скептицизъм сред населението по отношение към финансовите инструменти, на фона на всякакви пророчества за наближаващия финансов апокалипсис в Русия и в света.

Разбира се, причината може да се корени и в разпространилите се слуховете за обезценяване на рублата.

Дори е възможно, съдейки по динамиката на цените, да нараства привлекателността на инвестициите в недвижимости. Колкото до чуждите инвеститори, напълно е вероятно влияние да е изиграла политическата неяснота в Русия за периода от 2 март до 7 май.

Какво следва? От една страна, променящата се макроикономическа среда (нова инфлационна вълна, конюнктурно прегряване на икономиката и борбата на централните банки с тези проблеми, замразяване на кредитирането) обективно следва да охлади и фондовия пазар.