Изострянето в отношенията между Пекин и Вашингтон заради намерението на САЩ да доставя оръжие нa Тайван е многопластова политическа игра, чиято крайна цел е Иран, смятат руски експерти.

Специалистът от Института за стратегически оценки и анализи Сергей Демиденко смята, че Вашингтон се стреми да нанесат удар по икономиката на Ислямската Република и се стараят да склонят Пекин към общата идея на западните страни да засилят санкциите към Иран, пише РИА Новости.

„Без никакви съмнение наблюдаваме голяма политическа игра около Иран. Очевидно е, че събитията около китайско-тайванския проблем също може да разглеждаме именно в този контекст. По всяка вероятност, САЩ са се захванали сериозно с Иран, акцентирайки върху икономическото подкопаване на иранския режим", смята Демиденко.

„Икономиката на Иран е в достатъчно лошо състояние и ако успеят дори и частично да ограничат петролния й експорт, то това ще нанесе силен удар на вътрешнополитическите позиции в страната, а това може да доведе до дестабилизиране на управляващия духовен режим", добави той.

Отношенията между Пекин и Вашингтон се обтегнаха сериозно, заради плановете на САЩ да осигури оръжие на китайската провинция Тайван. В отговор Пекин спря обмена на посещения с американски военни и смята на свой ред да наложи санкции срещу компаниите, които ще участват в доставката на въоръжение.

Експертът посочи, че САЩ, като разбира непреклонната позиция на Китай спрямо Техеран, като основен доставчик на енергийни ресурси за Пекин, разиграва „тайванската" карта, за да отправи ясен сигнал на Иран за намеренията си - да смени режима в страната.

„Това не е пряк натиск. Засега американците дават само сигнал. По всичко личи, че САЩ не са променили позицията си. Те казаха „няма да бомбардираме Иран", но това не означава, че се отказваме от политиката на смяна на режима", каза Демиденко.

Завеждащият отдела по разоръжаване и урегулиране на конфликти към Института за световна икономика и международни отношения Александър Пикаев също смята, че Пекин се превърна в бариера пред Вашингтон в разрешаването на иранския ядрен проблем.

„Американците, разбира се, са недоволни, че Китай се превърна в основно препятствие пред приемането на нова резолюция за санкции срещу Иран", каза Пикаев.

На срещата на „шесторката" от международни посредници по ядрения проблем около Иран, състояла се на 16 януари в Ню Йорк, Китай понижи нивото на своето представителство - вместо заместник-министъра на Министерството на външните работи на КНР делегацията от Пекин бе представена от дипломати от по-нисък ранг.

В резултат участниците в преговорите не приеха никакви решения за нови санкции, но се договориха за проучване на нови мерки на колективно разрешаване на иранския проблем с политически методи.

Експертът смята, че старите спорове между Китай и САЩ станаха също причина за това американците да заменят „меката политика за помиряване с Пекин" с много по-строги мерки, имащи в крайна сметка целта да демонстрират на Китай собствената му „уязвимост".

„Американците са недоволни и от скорошния конфликт с Google, станал обект на атака на китайски хакери, недоволни са от репресиите вътре в страната, недоволни са и от това, че Китай отказва да ревалвира юана спрямо долара", каза Пикаев.

„Китай са голям инвеститор в американски ценни книжа. Американците са уверени, че едва ли китайците ще започнат да ги разпродават, защото това ще донесе сериозни загуби и на самите китайци. Ето защо САЩ искат да демонстрират на Китай, че въпреки икономическата си мощ, малко или много тази страна е силно уязвима на американско влияние", добави той.

Според директора на Института за Далечния Изток РАН академик Михаил Титаренко решението на Вашингтон да достави оръжие на Тайван, на фона на мирната политика на президента на САЩ Барак Обама към Пекин, говори за това, че президентът среща вътрешна съпротива в своята администрацията.

„Разбира се, това трябва да се разглежда като свидетелство за това, че в администрацията на президента Обама има не само „гълъби", но и влиятелни "ястреби", каза Титаренко.

Експертът добави, че САЩ имат за цел да демонстрират на Китай, че поводът за малко високото му „самочувствие" и укрепване на международните ми позиции зависят от благоразположението и отношението на американците.