САЩ няма да излязат от кризата

1570
САЩ няма да излязат от кризата

Чарлз Мангер, партньор на Уорън Бъфет и вицепредседател на СД на Berkshire Hathaway, прогнозира саботаж на реформите и крах на икономическата и политическа система на САЩ. В своя статия той прогнозира залеза на щатската икономика. Материалът е публикуван в Slate.com, притежание на Washington Post. Текстът, озаглавен „На практика всичко приключи" (Basically, It's Over) е една „притча за това, как една нация стигна до финансовия колапс".

Mангер описва възникването, разцвета и катастрофата на страната Basicland (в превод от англисйки basic означава основен, главен, а едно от значенията на land е страна - бел. р.), намираща се на голям остров и заселена от европейци в началото на XVIII в. Територията с умерен климат била богата на природни богатства, с изключение на въглища, петрол и природен газ. Въпреки всичко, зависимостта от горива, представляващи 60% от внасяните стоки, не била проблем - страната запазвала баланс между износа и вноса.

От гледна точка на днешните проблеми в икономиката на Basicland, ранният й период спокойно може да се определи като изключително стабилен. Банковата система в идеалната страна на Мангер била проста. Тя отговаряла на стремежите на нацията да се поддържа стабилна валута, ефективна търговия, достатъчен обем от средства за кредитоспособния бизнес и ограничен достъп до заеми на некомпетентни предприемачи и потребители.

Заемните средства практически не били използвани за придобиване на ценни книжа или друг вид инвестиции, включително и недвижими имоти. Спекулациите с ценни книжа на Basicland и със суровини не били поощрявани, нямало и търговия с опции или други деривативни инструменти, освен стандартни финансови операции.

През първите 150 години правителството на Basicland разходвало не повече от 7% от БВП, за да гарантира на гражданите необходими услуги като противопожарна безопасност, водоснабдяване, образование и т.н. Ориентираната към семейните ценности култура (подкрепа на роднини и благотворителност) гарантирала социалната защита.

Икономиката на страната растяла стабилно с 3% на година, докато в един момент Basicland не излязла начело по БВП на глава от населението в целия свят. Когато това се случило в страната били въведени допълнителни данъци, а държавните разходи се раздули до 35% от БВП за сметка на разширяване на социалните програми. И тенденцията за увеличаване на държавните разходи се подсилвала.

Към 2012 г. пейзажът се променил коренно, когато свободното време и парите тласкали все повече граждани към хазартните игри. В казиното се правили залози върху цените на суровините и ценните книжа. Доходите от дейността на казината достигнали до 25% от БВП, а 22% от изплащаните в страната трудови възнаграждения се падали на заетите в игралния бизнес.

В допълнение се появили и проблемите около външната търговия. Резкият скок на цените на внасяните суровини, плюс свиването на износа на продукция поради конкуренцията на държави, в които производството било по-изгодно, довели до нарушаване на баланса. Чуждите инвеститори започнали да избягват валутата и дълговите книжа на Basicland, не проявявайки апетит към хазартните залози.

Само словата на мъдрия старец, известен като Добрият Баща, можели да спасят страната от срива. Той призовавал към ограничаване на дейността на казиното и ориентиране към производството на нужни на световния пазар стоки. Но, за съжаление, политиците имали навика да се вслушват повече в думите на онзи, който субсидирал предизборните им кампании.

Пипалата на хазартната индустрия плъзнали по цялата територия на страната и по коридорите на властта и основният принос била сигурността на масите в ефективността на пазара, свободен от намеса. Всичко това довело до крах в икономиката, смяна на политическата система.

А, да. Днес страната ни е известна повече с прозвището Sorrowland (в превод от англисйки sorrow означава скръб, печал, тъга - бел. р.).

Статията на Чарлз Мангер, с провокативното си заглавие, предизвика активна дискусия в американските медии и блогове. Изпълнителният продуцент на CNBC Алекс Крипън напомни, че противоположностите се привличат - точно това е обяснението за дългия съюз между оптимиста и бъбривец Бъфет и сдържания, рязък и критично настроен Мангер.

Ето че един от най-успешните инвеститори в света - председателят на Berkshire Hathaway Уорън Бафет, е краен оптимист в дългосрочното бъдеще на САЩ, като очаква, че всяко следващо поколение ще живее по-добре от предходното, припомня Крипън.

Всъщност през август 2009 г. в открито писмо в The New York Times Бъфет също предупреди за опасностите, които дебнат американската икономика. Безконтролното печатане на пари, в името на икономиката,  заплашва с обезценка долара, с обедняване на населението и превръщането на САЩ в „бананова република", допусна тогава Бъфет.

Пол Фаръл, инвеститор и колумнист в MarketWatch.com, попита за възможен друг изход и призова към втора революция. В крайна сметка, на фона на описания в притчата проблем, най-сериозният враг е препъващят реформите оптимизъм, който навремето създаде велика нация.

Допитване до общественото мнение показа крайния песимизъм и недоверие на американците в близкото бъдеще, но и непреклонната им вяра някъде далеч напред. Историята не веднъж е показвала, че прекалената самоувереност не веднъж е тласкала нациите в капана на саботажа, който ги прави още по-уязвими пред нови проблеми и в крайна сметка ги разяжда отвътре.

Притчата на Чарлз Мангер е публикувана със съкращения!

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg