Сергей Станишев за кризата в Европа и България

3278
Сергей Станишев за кризата в Европа и България

Кризата, която се случва в Европа и в България, не е само икономическа, финансова и социална, но и в много голяма степен политическа, коментира в лекция пред студенти на Русенски университет "Ангел Кънчев" д-р Сергей Станишев, лидер на БСП и ПЕС, предаде репортер на Profit.bg от мястото на събитието.

Преди пет години България бе в период на силен растеж, като за четири години се създадоха 350 000 работни места, а в бюджетите имаше излишъци, които се трупаха.

Вчера Борисов каза, че България е много добре финансово, и аз казах, че очаквам от него благодарност, шеговито подхвърли Станишев. Ако тогава не се водеше антициклична политика, много по-рано щяхме да сме в тежката ситуация, в която сме в момента.

От 2008-ма започна световната икономическа криза. Когато тя започна в Америка се отрази веднага в целия свят. През първата половина на 2009-та година ЕС действаше много по-адекватно и системно като противодействия на кризата.

На първо място нямаше никакви политически колебания, че не бива банковите системи да се оставят да колабират. Еврозоната заяви, че няма да се допусне нито една европейска банка да колабира и това беше направено.

Това изискваше много големи средства от над 2 трлн. долара, но беше направено всичко необходимо, за да не се позволи финансовата система да се срине.

Второ имаше обща политическа воля, че когато пазарните механизми не действат е възможно само чрез координирани действия в две направления – стимули и подкрепа на европейците да се опазят техните работни места, да се постигне икономическа и социална стабилност.

Много често се забравя че уникалното на ЕС е неговата социална характеристика, това е разликата със САЩ и Азия – социалния характер, допълни Станишев.

Тези мерки дадоха ефект, но от средата на 2009-та година все повече в Европа надделява много десен консервативен подход, който се фокусира на един аспект – финансова стабилност, бюджетните дефицити да се овладеят.

Две години и половина повечето мерки се свеждат до това – и се казва, че защитата на еврото и финансовите перспективи пред Европа са решение на кризата. Разбира се финансовата дисциплина е важна, но не достатъчно условие за достигане на икономически растеж и стабилност, заключи Станишев.

Трябва мерки, които да са свързани с повишение на конкурентоспособността на Европа, но няма политическа воля и единство за това. Последните две години всяко решение се взема изключително мудно с много противоречиви сигнали, които дестабилизират ситуацията и към момента на вземане на решение ситуацията се е влошила. Така европейските институции действат със закъснение, догонвайки влошаващата се ситуация.

И последния европейски съвет не даде верните рецепти за решаване на икономическата криза. Бе обявено, че решението за още по-голямо затягане на финансовата дисциплина са решението. Те по същество институционализират на европейско ниво политиката за ограничаване на бюджетните дефицити и въвеждане на автоматични санкции. Това по същество ограничава личните решения и не дава възможности за правилно подхождане към специфичните трудности на всяка една икономика и решаване на проблемите.

Новото златно правило включва всички тези механизми. Това по никакъв начин не успокоява пазарите и еврото. Защо се получава – защото няма политическа воля и много решения които трябва да се вземат се отлагат във времето, или се вземат със значително закъснение, според лидера на ПЕС.

За разлика от този подход, който само реже разходи, ние европейските социалисти казваме, че е нужна финансова дисциплина, тъй като тя бе нарушавана дълги години, но само тя не върши работа, трябва да има мерки за създаване на нови работни места.

По отношение на еврото предложенията включват много по-решителни мерки – разширяване на ролята на ЕЦБ. Америка има много по-голям държавен дълг, но никой не поставя под въпрос кредитния рейтинг, защото когато е необходимо там се приемат решителни мерки, даде като сравнение Станишев.

Започна се през Гърция, мина се през Португалия и др. и сега кредитните агенции заплашват с понижение на кредитния рейтинг и водещите страни, като Германия.

Затова единствения отговор е общ подход и създаването на еврооблигации. В момента кредитните агенции се превръщат в политически фактор, което не се отчита никъде.

Затова ПЕС настоява за създаването на европейска кредитна агенция, която да е контратежест на това което се прави от частните агенции. Съществуват съмнение за субективизъм на тези агенции. Това би следвало да е политическия отговор, уверен е Станишев.

Друга мярка, за която от ПЕС настояват, е въвеждане на данък върху финансовите транзакции. Той не е данък върху тегленето на пари от обикновените граждани, а върху финансовите спекуланти, които играят срещу определени страни. Според изчисления такъв данък може да донесе около 250 млрд. евро приходи. Тези средства могат да бъдат насочени към определени действия за излизане от кризата.

„Преди няколко години трудно можех да си представя, че ще стоят на дневен ред въпроси свързани с фундаменталните принципи на демокрацията. Струваше ми се, че след като веднъж сме извоювали демокрация, това е дадено завинаги“, започна коментара си за България д-р Станишев. Оказва се обаче, че това не е дадено на ЕС и на българското общество.

„Изключително съм притеснен за тенденциите, които се случват у нас през последните две години. На много хора им харесва стилът по който се управлява страната ни – няма коалиция няма сделки има един човек, който отговаря за всичко“ , коментира Станишев.

Подобен подход е безкрайно вреден и опасен. Не случайно много по-опитните демокрации са създали принципа на разделение на властите. Когато една власт предприеме грешни мерки, други я коригира. Това което се случва у нас ни отдалечава от този европейски демократичен модел. Защото системно парламента се смачква целенасочено, неглижира се неговата роля. Има огромен натиск за подчиняване на съдебната система, смята социалистическия лидер.

Медиите в България също са все по-малко зависими, те зависят от собствениците си, а те все повече от държавата, от натиска върху тях и от парите които държавата може да даде на една или друга медия, или на определени личности. Това води до заболяване на българското общество. Когато няма ефективни механизми за противотежести, или баланси, тогава една тежест, или порок няма кой да я поправи и се превръща в раково образование.
Това е едно много опасно явление. Това което видях по време на кампанията за президентски избори беше стряскащо.

За пръв път имаше натиск и подчиняване на цялата система на една партия. За първи път една политическа партия участваше в правенето на едни избори. За първи път имаше такъв мащаб на всички порочни явления, които са съществували и преди, но сега се легализираха, в това число сигнали и съмнения за фалшификации в много голям мащаб, заяви Станишев.

Трябва да се гарантира, че подобно нещо няма да се повтори на следващи избори, защото ако сега мълчим, тогава следва въпроса за какво ни е демокрация и има ли такава у нас и ще приемем ли този тип на правене на избори.

Последните две години станахме свидетели на това как сегашното правителство се оплаква от тежкото наследство. Какво обаче бе то? Държавен дълг намален от 25 на 14%, в тройката страни бяхме в ЕС с най-ниски държавни дългови и фискален резерв около 8.2 млрд. лева, което бе увеличение двойно в сравнение с 2005-та година.

От средата на 2009-та година страната ни се сблъска с кризата, която бе внесена отвън. Спря се планът който действаше дотогава и се подчини всичко само на политиката на фискални баланси и намаляване на дефицитите. Това обаче, е абсолютно погрешна мярка по време на криза.

Да спре държавата да плаща означава да се създаде огромна междуфирмена задлъжнялост. Същата политика продължи през 2010-та и 2011-та година. За съжаление този модел продължава и за следващата година и е заложен в бюджета. ГЕРБ не желае да дискутира никакви предложения от страна на опозицията.

Има три източника на растеж – инвестициите, вътрешното потребление и износа. И по трите направления положението е критично.

В резултат на политиката на ГЕРБ инвестициите се сринаха многократно. 2009-та година инвестициите бяха 3 млрд. евро, 2010-та - 1.2 млрд. лева. За тази година малко над 500 млн. евро. Вече 15 години външните инвестиции бяха един от основните източници на растеж и това е на път да се промени.

Публичните инвестиции са на ниво 2011-та година. Правителството е заложило 4.5 млрд. евро инвестиции от европейските фондове, което е меко казано невъзможно достижимо, предвид на това, че за тази година бяха заложени 3 млрд. евро, а до момента са около 1.5 млрд. евро.

Второ потреблението – в условията на растяща инфлация потреблението е притиснато и няма много резерви за ръст.

По отношение на износа – имаше тенденция на ръст на износа, но следващата година няма да го има – защо, поради свиване на вноса на страните от ЕС, към където изнасяме 63% от родната продукция, завърши Станишев.

Автор: Теодор Минчев

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 663.580 -0.47%
  • BGREIT 114.540 -0.10%
  • BGTR30 548.820 -0.12%
  • BGBX40 130.080 -0.29%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1827 1.1827
  • GBP/USD 1.3431 1.3432
  • USD/JPY 114.1100 114.1220
  • USD/CHF 0.9849 0.9850
  • USD/CAD 1.2817 1.2819
  • AUD/USD 0.7663 0.7665
  • USD/BGN 1.6536 1.6539
Ask Bid
  • DOW JONES 24601.97 24605.97
  • S&P500 2663.86 2664.36
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5398.32 5400.32
  • DAX 13129.91 13131.91
  • FTSE 100 7501.22 7502.72
  • ПЕТРОЛ 56.63 56.68
  • ЗЛАТО 1257.82 1258.32
  • СРЕБРО 16.08 16.12

Видео