Спасителни чадъри, помощни пакети - механизмите, които участват в спасяването на еврото, имат много имена. Какво се крие зад различните финансови източници? Как функционират и могат ли изобщо да изпълнят трудната мисия?

Само десетина души работят за спасителния чадър над еврозоната. Те са под ръководството на Клаус Реглинг, главния изпълнителен директор на EFSF.

На последния етаж на един мол в Люксембург се намират офисите на European Financial Stability Facility (EFSF). Организацията е частна фирма, собственост на всички държави от еврозоната, с изключение на Естония.

16-те държави от еврозоната са осигурили държавни гаранции за EFSF, чрез които EFSF на свой ред набавя кредити на финансовите пазари. Тези средства се отпускат на изпадналите в нужда страни, за да станат за тях поносими плащанията на лихвите и те да бъдат, така да се каже, изолирани от нормалния финансов пазар.

В момента клиенти на EFSF са Ирландия и Португалия. Те са получили до момента общо 7.5 милиарда евро оттам. EFSF бе удостоена от рейтинговите агенции с максималната оценка ААА, защото се ползва с гаранции от страна на платежоспособните държави от еврозоната и не разпределя целия си наличен капитал, а задържа за всеки случай около 30 на сто от средствата. На практика това означава, че Ирландия получава кредити в размер на 5 милиарда, но й се изплащат само 3.6 милиарда евро. Останалата част от сумата остава като гаранция при EFSF в Люксембург.

Този финансово-технически трик води дотам, че фактически взетата назаем от EFSF обща сума не е 440 милиарда, както се планираше първоначално през лятото на 2010 г., а "само" 250 милиона евро. Тъй като в момента се води борба и срещу спекулациите, насочени срещу Италия и Испания, държавните и правителствените глави от еврозоната решиха през лятото на тази година EFSF да получи допълнителни средства, така че да може де факто да осигури заеми в размер на 440 милиарда евро.

За целта са необходими още повече държавни гаранции, които ще достигнат около 660 милиарда. Поради това германският дял нараства на 211 милиарда заради икономическата мощ на страната.

Към средствата се прибавят и още 60 милиарда евро от бюджета на ЕК, междувременно вече разпределени като заеми на Гърция, Ирландия и Португалия.

Освен това и МВФ във Вашингтон раздава под формата на кредити още веднъж половината от средствата от EFSF, т.е. 330 милиарда евро. Така спасителният чадър придобива общ обем от около 1000 милиарда или един трилион.

Разпределение на отговорността

Още по-важен от повишаването на гарантиращата сума, според финансовите експерти, е наборът от инструменти на EFSF. Целта е в бъдеще Клаус Реглинг и неговият екип да могат не само да раздават кредити, а да бъдат също така в състояние да изкупуват държавни облигации от евродържавите или директно от самите държави или пък на свободния пазар на капитали.

В момента Европейската централна банка /ЕЦБ/ изкупува държавни облигации на закъсалите държави на свободния капиталов пазар, което обаче не е част от задачите й. Това неприятно поръчение ЕЦБ с радост би прехвърлила на люксембургската фирма EFSF, която тогава на свой ред би поела и риска в случай, че дадена държава действително изпадне в неплатежоспособност.

Освен това EFSF в бъдеще ще може пряко да се намесва в спасяването на изпаднали в беда банки и да осигурява на държавите превантивно кредитни линии, преди те да бъдат принудени да плащат астрономически лихви на свободните капиталови пазари за държавните си облигации. EFSF ще трябва да финансира и втори пакет с помощи за Гърция. Като 17-та страна от еврозоната към EFSF ще се присъедини и Естония.

Специална каса за Гърция

Досега Гърция получава спасителните кредити от специалния фонд за Гърция, управляван от ЕК, който досега изобщо не е свързан с EFSF. Специалният спасителен чадър за Гърция бе създаден през март 2010 г. от 16-те държави от еврозоната и няколко други членове на ЕС. Държавите отпускат пряко на Гърция кредити в размер на 80 милиарда евро, без да се минава през заобиколния път на гаранциите и капиталовите пазари. Към тях се прибавят 30 милиарда евро от МВФ. В момента се водят трудни преговори с Гърция за изплащането на шестия транш от този кредит.

Тъй като през лятото тази година стана ясно, че първият спасителен пакет няма да бъде достатъчен, държавните и правителствените глави от еврозоната спретнаха втори пакет за Гърция с особено дълъг падежен срок за още 109 милиарда, в който трябва да участват и частните кредитори, т.е. европейските банки. Размерът на това частно участие продължава да не е уточнен.

Европейският МВФ

През лятото на 2013 г. се предвижда EFSF да бъде трайно заменен с European Stability Mecanism (ESM) - Механизма за европейска стабилност. ESM ще трябва да започне да функционира като банка или като МВФ. 17-те държави членки на еврозоната ще притежават дялове от ESM и ще внасят реален капитал в размер на 80 милиарда. Средствата ще бъдат раздавани на изпадналите в нужда държави, но при съблюдаването на особено строги условия. Освен това ESM може да купува държавни облигации и да спасява банки от фалит.

Механизмът ще разполага и с възможността да извършва процедурите по обявяването на неплатежоспособност на държавите от еврозоната. Предвижда се той да може и да принуждава към участие при подобно разсрочване на дългове и частните кредитори във фалиралите държави. За разлика от EFSF, ESM няма да бъде частна фирма, а ще е институция на ЕС. За целта са нужни промени в Европейските договори, които се очаква да бъдат ратифицирани през пролетта на 2012 година.

Източник: Дойче веле