Анализ, проведен от екипа на БенчМарк, сочи, че непрестанно растящите цени на петрола и разширяването на дейността на големите дружества, превръщат енергийния сектор в сигурен пристан за инвеститорите в момент на криза. Изследванията показват, че акциите на енергийните компании реагират далеч по-слабо при вълнения в икономиката, които намират отражение и на фондовия пазар.

В периода на несигурност на фондовите пазари в края на 90-те години енергийният сектор, измерен чрез индексите S&P – енергиен (S&P energy sector) и Доу Джоунс - европейски енергийни акции (Dow Jones eurostoxx energy) регистрираха средномесечни загуби в рамките на 0.25% срещу 0.5% на Доу Джоунс Индустриален (Dow Jones Industrial Average) и 1.0% на немския ДАКС (DAX).

Последната дестабилизация на фондовите пазари беше предизвикана от ипотечната криза в САЩ и в някои страни от Западна Европа. Инвеститорите предпочетоха акциите на енергийните компании поради високите цени на енергоносителите и гарантираните приходи. За август акциите на енергийните дружества се повишиха средно между 7 и 8%.

За последните десет години най-големите предприятия в енергетиката са предпочитани от инвеститорите поради дефицита на енергия, което определя повишение на цените в бъдеще и гарантираната консумация. Това определя енергетиката като топ сектор в световната икономика в обозримото бъдеще.

Друг ключов подотрасъл на енергетиката е добивът на петрол. Цените му през тази година са на рекордни нива, което дава възможност на компаниите, работещи в този сектор, да изкарат извънредни печалби. Това, разбира се, рефлектира и върху цените на акциите им. Редица са факторите, които ще подкрепят високите цени на черното злато и в близките години.

Водещите компании в сектора успяват да управляват по-добре разходите си и да печелят конкурентни предимства. В преследване на пазарен дял те се стремят към обединения. Ясни са намеренията на О Ем Ви (OMV) да погълне унгарския петролен гигант МОЛ. На масата за преговори е поставена и рафинерията в Ниш, последната голяма изцяло държавна рафинерия на Балканите. Интерес проявява „Газпром Нефт”, както и големи компании от Западна Европа.

Разпределението на енергийните ресурси все по-често се основава на икономическата мощ на отделните компании в сектора, които се конкурират помежду си. Често зад големите енергийни гиганти прозират и държавни интереси. Доказателство са политическите кризи в богатите на ресурси региони, като Близкия изток и Каспийския басейн; търканията между Европейския съюз и Русия за газовите доставки и разпределението на собствеността върху производителните мощности и разпределителните мощности; споровете върху правото да се изследват и да се откриват ресурси под топящите се ледове на северния полюс.

Секторът намира подкрепа за развитието си именно в недостига на ресурси от една страна и увеличаващото се търсене от друга. По-високо търсене и повишение на цените се очаква в страните от Централна и Източна Европа. Това е и причината по-голямата част от световните енергийни гиганти да присъстват под една или друга форма в региона.

В България енергийно разпределителните предприятия станаха собственост на компании от ранга на ЧЕЗ, И Ви Ен (EVN) и ЕОН (Е.ОN). За последните три години акциите на трите компании се повишиха средно със 150%. Същите компании се конкурират да придобият дял от българската АЕЦ „Белене” и румънската АЕЦ „Черна вода”. Либерализацията на електропреносната мрежа в Турция и продажбата на енергийни мощности в Русия осигурява достъп на енергийните гиганти до пазари с потенциал за развитие.

За да финансират дейността си на фондовата борса, акции предлагат редица дружества от сектора. Вече се търгуват книжата на румънската „Транселектрика” и хърватската ИНА, чиито дебюти донесоха много положителни емоции на инвеститорите. До края на годината се очаква Румъния да продаде част от „Трансгаз” - компания, част от консорциума, който е ангажиран в изграждането на тръбопровода по проекта „Набуко”. В България в публичното пространство се налага мнението, че на фондовата борса ще се пуснат акции на НЕК и „Булгаргаз”, но за реални постъпки в тази посока и прогнози е твърде рано да се говори, най-вече поради утежнената бюрократична процедура.

От началото на 1997 година борсовите индекси, които отчитат цените на акциите на енергийните дружества, надхвърлят доходността на топ компаниите от икономиките на САЩ и Европа. Инвестицията в енергийния сектор в Европа или САЩ през 1997 би се удвоила и дори утроила за тези десетина години. Това е резултат, осезаемо по-висок от инвестиция в най-добрите компании от всички останали сектори, съответно в САЩ и в Германия, измерена чрез водещите борсови индекси за тези страни.