Докато средната класа в Германия представлява две трети от населението, в повечето балкански страни (Сърбия, Хърватия и Румъния) тя е 10%, но в България тази прослойка, опора на демокрацията, е още по-тънка – между 4 и 8%. Това пише в свой анализ Дойче Веле. Кой спада към средната класа в страните от Югоизточна Европа, каква роля играят нейните представители в икономическия и политически живот на Балканите?

Представителите на средната класа в Румъния могат да бъдат обрисувани по следния начин: прекалено бедни, за да се смятат за богати, но и прекалено богати, за да бъдат наричани бедняци. През първото десетилетие след смяната на политическия строй, което се случи през 1989, тази обществена прослойка, която се явява опора на демокрацията в западните страни, на практика отсъстваше в Румъния. Но, според резултатите от проведените в тази страна изследвания, през 2008 г. около 20% от румънците могат да бъдат отнесени към средната класа. Трябва да отбележим, че след финансовата криза техният брой спадна на половина.

В останалите държави от Югоизточна Европа ситуацията е сходна на тази в Румъния. В Хърватия и Сърбия към средната класа могат да бъдат отнесени 10% от гражданите. В България средната класа е между 4 и 8% от заетото население. За сравнение в Германия към средната класа спадат две трети от жителите. Това са тези граждани, чиито доходи се движат между 70 и 150% от средностатистическите.

Мотор на демократизацията на обществото

Средната класа се определя не само по икономически параметри. "С това понятие е свързано самосъзнанието на група хора, представляващи опора на демократичното държавно устройство и залог за наличие на конкуренция в политическата и икономическата сфери", заяви Волфганг Хьопкен, вицепрезидент на Дружеството за Югоизточна Европа. Според него, стремежът на средната класа към установяването на стабилни икономически отношения и демократично развитие в страната е устойчива историческа и социологическа теза.

До началото на Втората световна война (1939-1945) средната класа на Балканите е била в зачатъчно състояние. А с идването на власт на комунистите тя въобще е изчезнала. "По време на социализма най-близко до средната класа бяха представителите на интелигенцията, академиците и държавните служители. Но все пак това не е същото, което ние разбираме под средна класа", коментира Волфганг Хьопкен. Както уточнява професорът по славистика от Университета в Йена Габриела Шуберт, една от основните съставни части на средната класа е активната гражданска позиция, която, например, се изразява под формата на обществени инициативи. "Гражданското общество е слабо развито във всички страни от Югоизточна Европа", твърди тя.

Грешките на миналото

В балканските страни в края на миналия век се осъществи смяна на икономическия и политически строй, но това така и не усили ролята на средната класа. Капиталът се оказа в ръцете на предишния политически елит, което му позволи да запази своето влияние. Бившата партийна номенклатура не пропусна да се обогати и в един момент се превърна в капиталисти. Тези хора трудно могат да бъдат сравнени със западноевропейските представители на средната класа, с изключение може би само в икономически аспект. Тези, които спадат към тази социална група в Югоизточна Европа, не са спечелили своя капитал благодарение на своето образование и бизнес нюх, а са го получили по един доста съмнителен начин. Те не са заинтересовани в съществуването на правовата държава, а от политически структури, които обслужват техните интереси и им позволяват да правят това, което са свикнали.

Професор Габриела Шуберт отбелязва още една типична за балканските народи особеност. "От една страна, жителите на големите градове се стремят да имат съвременна техника, да носят модерни дрехи, както на Запад. От друга страна, те са привърженици на традиционните патриархални символи и ценности", каза тя. За това свидетелстват разпространения сексистки образ на жената в поп-културата и агресивния жанр турбо-фолк в музиката.

Изтичането на мозъци – заплаха или шанс?

Освен тези особености на увеличението на средната класа на Балканите пречи и такова явление като "изтичането на мозъци". Фактът, че младите, образовани и креативни хора напускат региона нанася вреди на само върху икономиката на тези страни, но и не съдейства за подобряването на социалната обстановка там, смята Волфганг Хьопкен. Впрочем, в дългосрочна перспектива бягството на населението мoже все пак да повлияе положително върху развитието на ситуацията в страните от балканския полуостров – ако заминалите решат да се върнат и приложат в родината си усвоените норми на поведение, или ако установят икономически връзки с родните страни.

Волфганг Хьопкен смята, че без външна помощ на балканските страни ще им бъде трудно да сформират съвременно гражданско общество, опиращо се на средната класа. Според него, използването на европейския опит е повече от необходимо. "Присъединяването към ЕС е единствената възможност за тези страни да постигнат равни условия и права, да подобрят шансовете за реализация на младежта", смята експертът. Влизането в ЕС е приоритетна политическа задача за всички държави от Югоизточна Европа. През юли 2013 Хърватия трябва да стане 28 член на Евросъюза.