Стратегията за излизане от кризата - инфлация?

1661
Стратегията за излизане от кризата - инфлация?

Не е тайна, че САЩ, както и по-голямата част от западния свят, имат голям проблем с дълга си. Администрацията на Обама прогнозира, че националният дълг ще се повиши до 103% от БВП до 2015 г., спрямо 83% миналата година. Това ще доведе общата сума на задълженията до 20 трлн. долара, информира MSN.

Повишението на обществения дълг, усилвано от икономическата криза, е структурно по своята природа. Причини за него са задължения по социални програми и постоянният спад на данъчната база от хора, докато голямото поколение след войната започва да се пенсионира.

Има три очевидни начина да се реши този проблем и да започне да се затваря бюджетния дефицит, който за 2009 е 1.4 трлн. долара, или близо 10% от БВП - увеличение на данъците, орязване на разходите или и двете.

Но икономиката изглежда твърде слаба за това лекарство. По-широките индикатори за безработицата в САЩ (U-6) е близо 17 на сто. Дългосрочните лихви започват да се повишават. Имотният пазар остава на дъното. И рискът от дефлация заплашва да да утежни реалната цена на правителствения дълг.

Има и друг начин, но той включва въпросът: Може ли високата инфлация да е добра?

Може да е точно това, от което се нуждаем, според начина на мислене днес на Уолстрийт и Вашингтон. Но същото означава покана към нещо, което е било икономически враг № 1.

Идеята е, че бърз период на по-висока инфлация може да намали националния дълг в реално изражение, спасявайки правителствата от кредитното бреме. Това означава, че може да се избегнат увеличение на данъците и орязване на разходите, и двете крайно политически непопулярни мерки.

Това също ще облагодетелства обикновения американец, който ще види стойността на дома си да нараства. Щатският износ също ще стане по-конкурентен, докато доларът поевтинява. Безработицата ще се понижи, отчасти заради спада в реалното възнаграждение, което е по-неприятен резултат.

Разбира се, тази стратегия носи своите рискове, но в момента света се намира в сериозен проблем. Според ОИСР общият дълг на развитите индустриални държави ще надмине 100% от БВП през 2011 г.

Дълговото бреме заплашва просперитета на бъдещото поколение, като огранича частното кредитиране и увеличава лихвите.

Когато стане дума за инфлация в САЩ, мислите вървят към ерата на нисък растеж и висока инфлация в края на 70-те години на миналия век, като изключително високи лихви бяха необходими за да сложат край на това. Краткосрочните лихвени нива достигат 22% през лятото на 1981 г.

Най-лошият сценарий, към който може да се обърнем към историята е Германия след първата световна война. Страната е изправена пред огромни дефицити, отчасти поради репарациите, като решението тогава е било неограничена създаване на пари. Парите в обръщение през 20-те години нараства с 374 млрд. пъти спрямо 1913 г. Резултатът - хиперинфлация и дълбока депресия.

Тогавашният централен банкер Рудолф фон Хавенщайн, експериментира с печатането на пари, за да купува държавен дълг по време на войната.

До 1923 г. годишната инфлация в Германия достига 16 579 999%. Индустриалната продукция пада с 37% за година, а безработицата достига близо 50%.

Нищо толкова екстремно, обаче, не се очаква днес. Според поддръжниците на инфлацията нормалната цел от 2% на година, гонена от ФЕД, може да бъде заменена с 4 на сто за следващите няколко години.

Един от резултатите е спад на реалното заплащане, което не изглежда приемлива цена за обикновения човек. Но в тежки икономически времена, колкото по-бързо падат реалните надници, толкова по-бързо безработицата пада.

Според изследване на Barclays Capital при инфлация от 5% за 2 години, безработицата ще падне с 3 процентни пункта. Съответно по-ниска безработица ще засили икономическия ръст и ще повиши държавните приходи.

Негативният ефект ще са спад на реалните доходи, но инфлацията ще маскира това, защото сумата на заплащане няма да се понижи. Но все пак, работниците може да се разбунтуват и поискат компенсации и това да се окаже краткосрочно решение.

Инфлацията също ще подейства като скрита фискална реформа. Реалният разход на правителството ще спадне в условия на висока инфлация, като според проучването на Barclays това ще доведе до свиване на дефицита с 1% от БВП на година.

Но разбира се, това не универсално лекарство.

Инфлацията вероятно ще има ограничено въздействие върху настоящият държавен дълг. Следният матуритет на щатските държавни облигации е 4.3 години, което означава, че когато старият дълг се заменя с нов, инвеститорите ще изискат по-високи лихви за компенсация на високата инфлация. Това може да бъде смекчено от ФЕД, като започне да купува дългосрочен държавен дълг отново.

Друга опция да се задържат лихвите ниски е да се задължат банките да купуват повече държавни облигации чрез регулаторни изисквания. При условие, че ФЕД държи краткосрочните лихви близо до 0%, банките ще са щастливи, защото ще събират разликата до 4% на 10-годишните облигации.

Банките ще получат лесни печалби, на политиците няма да се наложи да правят неудобни фискални реформи, правителството ще може да запази лихвените плащания ниски, а ФЕД ще помпа инфлация в системата.

В настоящите условия стратегията на средна инфлация в комбинация с постепенна фискална реформа е най-вероятна. Всъщност тя може вече да се прилага и не очаквайте официално изявление за това.

Това е защото политически и икономически, всеки който я прилага трябва да отрича. На теория, за да проработи положително инфлацията, тя трябва да е неочаквана.

Станете наш почитател във Facebook

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

РР
# 0
14:04 | 21 April 2010
Интересна ще е реакцията на кредиторите. Обама вече се срещаше с китайския премиер и японския император (Япония и Китай държат половината дълг на САЩ.) и сигурно им е дал обещания за стабилност на инвестицията им. Дали САЩ ще прецака кредиторите си - за мен отговорът е ясен. Въпросът е до каква степен.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 669.460 -0.12%
  • BGREIT 115.130 0.00%
  • BGTR30 546.250 -0.08%
  • BGBX40 131.220 -0.07%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1770 1.1771
  • GBP/USD 1.3275 1.3276
  • USD/JPY 112.1430 112.1550
  • USD/CHF 0.9772 0.9774
  • USD/CAD 1.2533 1.2534
  • AUD/USD 0.7859 0.7860
  • USD/BGN 1.6616 1.6619
Ask Bid
  • DOW JONES 22958.73 22962.73
  • S&P500 2557.34 2557.84
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5357.31 5359.31
  • DAX 12978.98 12980.98
  • FTSE 100 7520.74 7522.24
  • ПЕТРОЛ 52.23 52.28
  • ЗЛАТО 1289.79 1290.29
  • СРЕБРО 17.12 17.16

Видео