Един от най-уважаваните в света финансови министри обобщи своето мнение за състоянието на еврокризата в навечерието на срещите на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон миналия уикенд с една дума: bleak (безнадеждно, мрачно), пише Дейвид Роткопф за сп. ”Форин полиси”, съобщава БТА.

Малко по-късно, в отделен разговор, един от топ служителите на МВФ също направи мрачна физиономия на безнадеждност. Той измърмори колко се дразни от позициите на най-висшите еврократи, особено на онези с "германски акцент". Те не искали, по негово мнение, да признаят, че мономаниакалната им обсебеност от мерките за икономии сее семената на собственото им политическо унищожение.

Хората в Южна Европа ще бъдат само жестоко измъчени, предположи той, преди да отхвърлят споразуменията, сделките и икономическите рецепти, на които северните сили в Европа разчитат да спасят еврозоната.

На банкет, организиран от "Джей Пи Морган" (JPMorgan), бившият шеф на Федералния резерв на САЩ Алън Грийнспън, както бе съобщено, изразил мнение, че европейският валутен експеримент е бил обречен от самото начало поради различия в мненията и националните особености на коренно различните страни, участващи в начинанието.

Малко по-късно през уикенда холандското правителство, един от най-важните съюзници на Германия при подкрепата на мерките за икономии, падна. А във Франция първият тур на президентските избори предвеща почти сигурна победа за социалиста Франсоа Оланд над сегашния президент Никола Саркози и което е по-злокобно - демонстрира силата на крайнодесния Национален фронт на Марин льо Пен.

Както показа изминалата седмица, кризата в Европа е още жива, сякаш подхранена, а не решена с добре обмислени "решения", които породиха повече въпроси, отколкото отговори. Всъщност европейската финансова криза е христоматиен пример за усложнено лошо управление. Докато очакванията на повечето хора, с които разговарях, бяха, че европейците имат достатъчно инструменти да избегнат катастрофа в обозримо бъдеще, се долавяше и ясното усещане, че въпреки това рисковете се увеличават.

Рецесията и болезненото свиване на коланите вероятно ще доведат до популистки настроения както вляво, така и вдясно. Продължителна рецесия на юг изглежда сигурна. И ако се стигне до банкови фалити, може да се окаже, че всеки трябва да се спасява поединично. Не всички правителства ще се обединят в спасяването на централите на финансови институции извън техните граници.

Нещо повече, ако се стигне до фалит на голяма американска банка като "Морган Стенли" (Morgan Stanley), която е най-често споменаваната жертва, почти сигурно е, че нито президентът на САЩ, нито Конгресът ще проявят апетит към спасителни операции в година на избори.

"Просто ще я оставят да рухне", каза бивш високопоставен служител в администрацията на Обама, и изрази мнението, че именно това ще се хареса на широката публика.

Понякога на човек му се приисква едва ли не да се върнат добрите стари времена при Джордж Буш. Бившият президент остави купища проблеми в целия свят, особено свързаните с грешно водената "война срещу тероризма". Когато обаче пазарите се разклатиха в края на 2008 година, той и неговият министър на финансите Ханк Полсън реагираха и не само предприеха сравнително бързи действия, но и накараха Конгреса да се размърда - нещо, на което законодателното тяло малко или повече е неспособно, освен ако не му бъде опрян писотлет в главата.

Може да се очаква в бъдеще президентството на Буш да се представя в значително по-добра светлина и несъвършените, но определено решителни и доста ефикасни намеси на неговия екип на пазара в последните дни на президентския му мандат да бъдат причислени към постиженията му.

По същия начин колкото и сбъркани да бяха мерките за стимулиране на икономиката на президента Барак Обама няколко месеца по-късно, те също изглеждат мъдри, съпоставени с подхода в еврозоната, особено ако се оправдаят очакванията, че колебанията на еврото ще доведат до дългосрочни социални страдания и ще предизвикат нестабилност или възраждане на нетолерантната националистическа десница в Европа.

Друго събитие, в което участвах миналата седмица, конференция на десетина големи инвеститори, предложи малко по-различен поглед към драмата в еврозоната.

Със сигурност преобладаваше общото чувство, че лидерите на Европа и международната общност като цяло си играят глупаво с огъня, когато се опитват да се справят с кризата. Както се изрази един участник в конференцията: "Има старо правило при дългова криза. Ако дългът не може да бъде изплатен, той няма да бъде изплатен." Участникът - дългогодишен директор по проучванията в големи инвестиционни фондове, имаше предвид, че свръхзадлъжнели държави се нуждаят от дефолт, от обезценяване на дълговете си чрез инфлация или пък да договорят сделка, която намалява или разсрочва задълженията им.

Дълговите кризи неизменно водят до загуби за някого. Сред инвеститорите имаше също така усещането, че кризата може да избухне по начин, който да доведе до банкови фалити и също като вторична, но важна последица да подкопае шансовете за преизбиране на Обама.

Те обаче разглеждаха кризата и като въпрос на избор. Беше обсъдена и посочена ясно относителната лекота, с която едно от няколкото предложения за еврооблигации може да се приложи, като мнозина от групата бяха на мнение, че след като забъркат кашата и се изправят пред непосредствена заплаха от банкови фалити, европейските лидери може да се вслушат в разума.

Това усещане накара някои от инвеститорите на форума да стигнат до заключението, че може би не дооценяват положителните перспективи в Европа. Идеята е, че ако катастрофата бъде избегната, някои активи като акции на високо ликвидни германски и северноевропейски компании вероятно ще бъдат подценени на борсите. Може би си струва също да се запазят опциите за изкупуване на акции, когато ще има по-положително развитие на сценария.

С други думи, макар повечето инвеститори и високопоставените служители, с които разговарях през уикенда, да бяха силно обезпокоени от сегашното развитие на валутата в Европа, те все още вярват, че има възможност накрая интересът и разумът да накарат лидерите на Европа да направят това, което досега не можеха или не искаха да направят: да изпълнят задълженията си и да служат на интересите на обществата.

Това, разбира се, все още далеч не е сигурен залог.