Transparency International похвали МРРБ и Росен Плевнелиев

1132
Transparency International похвали МРРБ и Росен Плевнелиев

Представителите на Transparency International - България похвалиха усилията на сегашната администрация на Министерството на регионалното развитие и благоустройство на България и министър Росен Плевнелиев в усилията им да направят по-прозрачни процедурите по възлагане и изпълнението на значими обществени проекти. Това бе отчетено като сигнал, който от неправителствената организация изтъкнаха по време на представянето на своя Междинен доклад от наблюдението на процедурата по избор на изпълнител на строителството на АМ „Тракия" и по-конкретно на процедурата по Лот 2.

В пресконференцията участваха доц. д-р Огнян Минчев, председател на УС на Transparency International - България; Диана Ковачева, изпълнителен директор; Катя Христова-Вълчева, програмен директор и Петьо Славов - юрист, експерт на Transparency International - България.

„Инициативата ни за наблюдение и опитите ни да играем ролята на независими наблюдател за сделката по изграждането на АМ „Тракия", която е емблематична със своята непрозрачност и съмнения за корупционни схеми, е от 2005 г. и продължава до днес", каза Диана Ковачева, като припомни, че въпреки секретността по сделката за отдаване на магистралата на концесия, от неправителствената организация все пак успяват да изготвят доклад с нарушенията, които са констатирали от управлението на кабинета на Симеон Сакскобургготски.

„Наблюдението ни продължи и по време на управлението на Сергей Станишев и Тройната коалиция, но отново без успех. Сега, с подкрепата на министър Росен Плевнелиев и администрацията на МРРБ, организацията е допусната до наблюдение на процедурите. На практика досега имаме наблюдения по процедурите по всички лотове от 1 до 4. Сега ще ви представим доклада ни за процедурата от Лот 2", коментира още Ковачева. Проектът е финансиран от фондация „Америка за България".

„През 2005 г. успяхме, благодарение на оказания обществен натиск, да осуетим изпълнението на една напълно непрозрачна сделка", заяви Огнян Минчев, „Очаквахме, че с встъпването на Тройната коалиция на власт, като БСП се обяви преди това твърдо против концесията, ще ни допуснат да наблюдаваме процесите, но се оказа, че те са били против, просто защото са били в опозиция - впоследствие и те започнаха да възпрепятстват достъпа на независими наблюдатели до търговете".

Практиката обаче се променя при сегашното управление на ГЕРБ и смяната на администрацията в МРРБ. „Още в момента, когато Росен Плевнелиев стъпи в мандат, получихме официална показна за независими наблюдатели при целия процес на изграждане на АМ „Тракия", посочи още той. Според него тази покана е ясен показател за това, че администрацията има желание да трансформира работата на министерството в една насока, която е ползотворна както за самата администрация, така и за спазване на обществения интерес на България.

Споразумението между МРРБ и Transparency International - България е подписано на 6 октомври 2009 г., с което министерството се ангажира да допусне НПО-то до откритите заседания, както и достъп до документацията, а организацията трябва да изготви доклад и да запази принципите на конфиденциалност при употребата на информацията, част от която попада в полето на търговската тайна, обяви Диана Ковачева

Използваната методология при наблюдението е изработена от неправителствената организация и е прилагана за първи път в началото на това десетилетие и приватизацията на БТК, макар тогава от Transparency International - България да се оттеглят поради непрозрачността на процедурата. Впоследствие методологията е прилагана и върху сделките за втория GSM-оператор и в хода на първата фаза за АМ „Тракия" през 2005 г., каза още изпълнителният директор.

Но каква е всъщност методологията при извършването на независимо наблюдение? Тя обхваща следните етапи - документален анализ и анализиране дори на работните версии в процеса на изготвяне на тръжната документация; целият процес на провеждане на процедурата (участие на всички открити заседания на комисията за оценка); мониторинг на публикациите в хода на процедурата и отправяне на запитване до участниците за мнението им за процедурата.

Наблюдението не приключва до състезателната фаза, но продължава и след сключването на договора с изпълнителя на обществената поръчка и най-вече върху това как той изпълнява поетите ангажименти по подписаното преди това споразумение. „Смятаме за пропуск, че след сключването на договор възложителят спира с наблюдението на договорените условия, при което се стига до анекси се преговаряния на параметрите", смята Ковачева. Тя допълни, че вече са в процес на сформиране на коалиция от местни НПО (от септември), която да наблюдава на местно ниво изпълнението на договорените дейности.

От Transparency International- България изследват и три индикатора - публичност на процедурата и достъп до информация („на практика сега за първи път МРРБ отговаря на този критерий", каза Ковачева); прозрачност на процедурата и недискриминационни моменти в процедурата, както и проследяването на наличие на конфликт на интереси сред членовете на комисията.

По отношение на прозрачността и публичността, от организацията коментираха, че тук се обхваща процеса за наблюдение на процеса на изготвяне на тръжната документация, наблюдение на процедурата по отваряне на офертите. Оттам констатират, че има засилени мерки за сигурност при съхраняването на офертите, отчетена е също така и прозрачност на процедурата и високата степен на прозрачност на направената процедура.

„Прави добро впечатление избраната от възложителя именно открита процедура и я приветстваме", посочи Петьо Славов. „Ние се запознахме с проектодокументацията и изготвихме доклад и препоръки. Сега е времето да споделим, че в проеткодокументацията, която удовлетворяваше като цяло изискването за недискриминация на участниците, все пак отчетохме наличието на завишени изисквания за оборот и опит при изграждането на първокласно пътно строителство. Това показа, че нито една местна фирма не би отговорила на тези изисквания и направихме препоръки, които се възприеха. В резултат взеха участие и консорциуми от местни фирми".

Изводът, който направи Славов за процедурата бе, че тя е проведена по максимално прозрачния начин, в рамките на сега действащия ЗОП. „Възложителят направи всичко възможно за една прозрачна и открита процедура. От гледна точка на дискриминацията бе пресечен зародишът й, който би изкривил впоследствие процедурата и дискредитиране на принципа на свободната и лоялна конкуренция", посочи Петьо Славов.

Според него по-големият брой на участниците говори за една по-голяма достъпност, макар да не бива да се отваря много широко вратата. Говори и за това, че критериите са балансирани.

„Прозрачността по една процедура сама по себе си не е гаранция за органа, който я провежда, но е сигнал за почтени намерения", заключи още той.

По отношение на конфликта на интереси от неправителствената организация са следели за четири неща - съществува ли механизъм за идентифициране на потенциални конфликти на интереси от страна на членовете на комисията; има ли механизми за регистриране на тези потенциални конфликти, реално случило ли се е нещо подобно в провеждането на тази процедура, както и направен ли е контрол от възложителя по истинността на декларациите на членовете на комисията по оценка на офертите.

„Установихме, че в хода на разглеждане на офертите един от членовете на комисията е попаднал в ситуация на потенциален конфликт на интереси и това се случва през януари 2010 г. Той подава декларация, в която пише, че на него му е известно обстоятелство и не може да вземе безпристрастно и почтено решение. С това той си прави самоотвод от комисията като е заменен с един от експертните членове на комисията", посочиха от Transparency International.

Наблюдателите отчитат най-голям дефицит при липсата на контрол на достоверността на подадените декларации на членовете на комисията от страна на възложителя, дали действително декларираното отхвърля наличието на конфликт на частни интереси, свързани с някой кандидат, като оттам препоръчаха на законодателя да регламентира механизъм за проверка на истинността на декларациите.

Другото законодателно предложение, което направиха от Transparency International - България е регламентирането в ЗОП на статута на независимите наблюдатели, както и възможността им да присъстват на закритите заседания, както и разполагането с протоколите от тях, при изискването за спазване на принципите на конфиденциалност с разполаганата информация.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg