Златното правило бе първото сред предложенията, направени от френски президент Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел за управлението на еврозоната. Какво по същество означава това и какви биха били последствията от реализиране на подобна идея...

Какво е златното правило?

Идеята за създаване на златно правило бе лансирана през 2009 г. от Германия. Тя се състои във внасяне в Конституцията на правила, изискващи връщане към балансиран бюджет. Самата Германия е избрала да определи таван за дефицита, който ще се понижи до 0.35% от БВП на страната през 2016 г.

Как може да се прилага?

Засега няма подробности за особеностите на възможното европейско златното правило. Може да се фиксира таван на бюджетния дефицит, както е в Германия. Има и френско решение, според което правителствата ще трябва да планират една по-дългосрочна цел за балансиране на публичните финанси, която ще бъде заложена в Конституцията и трябва да се прилага всяка година в бюджетния закони. Различното в случая е по-дългия период и това, че във втория модел целта за стабилност на финансите може да преразглежда всеки път, когато политически или икономически условия го налагат.

Какви са плюсовете на златното правило?

Златното правило, фиксиращо таван на бюджетния дефицит, ще осигури на инвеститорите, които отпускат заеми за европейските страни, спокойствие заради по-малкия риск, тъй като този дълг е под контрол. В условията на криза всяка гаранция за надеждността на публичните финанси е добре дошла. Да успокоиш инвеститорите, означава да намалиш лихвите по облигациите, а това би било глътка въздух за задлъжнели страни като Испания и Италия.

Защо се оспорва?

Тъй като балансът на публичните разходи не е непременно добър за икономиката на една страна и умереният дефицит може да подкрепи икономическата дейност в средносрочен план. Средствата на държавата нямат нищо общо с тези на домакинствата и трябва да се превърнат в инвестиции в инфраструктура, болници, образование.

Да се фиксира една цел лишава държавата от гъвкавост и може да принуди правителствата да не предприемат нищо в условията на застой на икономиката.