Константин Жеваго практически изхвърли от българския комбинат "Кремиковци" лобито на Лакшми Митал, което му отвори пътя към придобиване на предприятието. При успешно приключване на сделката, влиянието на украинския капитал в металургичния сектор на България значително ще се засили, пише украинското издание UGMK.

Константин Жеваго и Р. Ахметов ще контролират около 60-75% от българския пазар на стомана и прокат.

Украинският бизнесмен успя да постигне споразумение с предприятието чрез контролираната от него фирма Vorskla Steel Bulgaria, след като привлече на своя страна местните профсъюзи, успя да отстрани съвета на директорите, лоялни към конкурента му, и да получи половината от гласовете във временния орган за управление. По неофициална информация ArcelorMittal са се отказали от претенции към "Кремиковци".

Първоначалната схема за извеждане на предприятието от кризата и на двамата претенденти беше една- толинг. "Кремиковци" се споразумя с ArcelorMittal за доставка от страна на инвеститора на около 100 хил. т руда, които ще позволят производството на 60 хил. т стомана, както и за постепенно увеличаване на доставките и съответно- обема на производство.

ArcelorMittal трябваше да инвестира 500-650 млн. долара през следващите 5 години след предаване на комбината под управлението му. Договорът обаче действаше точно един ден и беше развален в полза на Vorskla Steel Bulgaria.

Новият договор предвиждаше, че компанията веднага ще вложи 90 млн. долара за текущите дългове на "Кремиковци", изплащане на заплатите на работниците за май и юни и т.н. срещу правото на продажба на продукцията му от страна на инвеститора. Споразумението трябва да действа около 3 години, докато не бъдат уредени имуществените спорове и дълговете.

Vorskla Steel Bulgaria се ангажира да инвестира 600-700 млн. долара до 2012 г. в "Кремиковици", като около 150 млн. са отделени по екологични проекти, социални програми и привличане на кадри. Това е 3-5% от печалбата.

Намерението на Жеваго е да увеличи с 1-2 млн. годишното производство на стомана, с което рентабилността на производството ще е около 13.5%. Той иска да запази цялостния производствен комплекс и дори да го разшири.

Дългът на "Кремиковци" е около 870 млн. евро, като съдът в София гледа делото за неговия банкрут. 71% от акциите са залог у банките, а 25.3% държи правителството.
"Кремиковци" може да стане първият наистина голям стоманен актив на украинския бизнесмен, след като през миналата година той придоби DanSteel. Ако бъде реализиран проектът за предприятие в Полтавска област с капацитет 3 млн. т стоманени плочи, Жеваго ще може да снабдява със суровини не само DanSteel, но и VorsklaSteel Hungary и "Кремиковци".

Но докато заводът в Полтавска област бъде готов (ако изобщо се реализира) пред Жеваго ще стои въпросът не само за снабдяването, но и за кредитните задължения и модернизацията на комбината.

Така или иначе, ако Жеваго получи "Кремиковци", украинските инвеститори ще завладеят 60-75 % от българския пазар, след като вече имат Promet Steel JSC до Бургас, част от групата на Метинвест.

Бургаското предприятие реализира 70% от продукцията си на пазарите в САЩ и ЕС, а 30% на вътрешния пазар, а "Метинвест" предвижда реализацията на нова производствена площадка на стойност 1.5 млрд. евро.

Така единственото неукраинско предприятие на българския пазар ще остане "Стомана", контролирана от гръцката Sidenor.

Обемът на българския пазар на стомана при това в момента е малък- около 1.1 млн. тона. Високите темпове на развитие на строителния сектор обаче гарантират стабилно търсене, като потреблението се очаква да нарасне с между 29.5-37% до 2013. В сферата на машиностроенето търсенето на стомана пък ще се повиши с 35.5% за същия период.

Общата мощност на трите български предприятия е общо около 12 млн. тона, като българската индустрия зависи в значителна степен от доставките на вносни суровини и материали.

Вносът на металопродукция в страната е около 1.5 млн. тона, като Украйна доставя една трета от тях.

Следователно с покупката на "Кремиковци" украинците ще получат контрола над металургичния сектор на България, както и на голяма част от вътрешния й пазар. При което, имайки предвид международните кооперативни връзки, Украйна едва ли ще се задоволи единствено с ролята на доставчик на ресурси и полуфабрикати.