Светът може да се изправи пред нова криза на доверие в близките две-три години, но този път, тя ще е към правителствата нa континентална Европа, Великобритания, Япония и САЩ. По оценки на управляващия директор на една от най-големите швейцарски банки Union Bancaire Privée (UBP) Кристоф Бернар съществува риск тези страни да не успеят да преструктурират външния си дълг заради нарастване на дълговото бреме между 20-30% от бюджетите им, пише РБК Daily.

Според Кристоф Бернар налице са редица глобални рискове, които макар и днес да изглеждат малковероятни, могат да се материализират в близките от две до три години. „Не бива да забравяме, че преди година, дори фалитът на Lehman Brothers изглеждаше невероятен", напомни той по време на срещата на финансовите директори в Русия, организиран от Института Адам Смит.

Кристоф Бернар се притеснява, че външният дълг на развитите държави може да нарасне от 10 (средно) до 20-30% към размера на бюджета в тези държави. Това ще доведе до невъзможността на правителствата да обслужват валутния си дълг по текущи цени. В резултат, водещи държави като Япония, ЕС, Великобритания, а зад тях и САЩ не ще успеят да преструктурират дълговото бреме според собствения си бюджет и ще загубят доверието на кредитори и инвеститори.

„Ще настъпи нова криза на доверие, но не към банките и други компании, а към редица правителства. Това е възможно най-страшният сценарий", заяви Бернар. „Правителствата от тези държави ще се опитат да избягат от извънредния ръст на дълговата тежест".

Главният икономист в Тройка Диалог Евгений Гавриленков смята, че подобен сценарий не е научна фантастика. „Например в случая с Русия през 1997-1998 г. наблюдавахме нещо подобно, когато правителството не се справи с обслужването на външния си дълг и обяви дефолт", припомни той. „Съчетанието на различни фактори в обозримо бъдеще може да направи подобен сценарий напълно възможен, но регулаторите в тези страни вече полагат усилия да не се стига до там".

В този ред на мисли, според Кристоф Бернар, ще възникне въпросът - какви активи могат да станат тихия пристан за инвеститорите. По негова оценка, американският долар може да се обезцени с нови 20-30% през следващите две-три години. „Доларовата криза е напълно възможна и не бива да изключваме сценария, когато една от водещите държави в света постави под съмнение надеждността на американската валута", разсъждава Бернар.

Евгений Гавриленков смята, че рано или късно, бюджетният дефицит бива монетизиран и в редица държави девалвацията вече започна.

Заплахата от обезценката на долара води до това, че ще се стигне до повишаване оценката на реалните активи - на борсови стоки, свързаните с тях акции на компании и валутите на онези държави, които притежават стокови запаси - австралийски долар, норвежка крона, канадски долар, смята Бернар. Недвижимите имоти, според банкера, влизат в списъка на съмнителните активи, с изключение на обекти в някои държави, в частност в Азиатския регион.

„Петролът днес е малко надценен - справедливата цена за барел е 55-60 долара", смята Бернар. „В краткосрочна перспектива бих подходил с внимание към инвестиция в „черно злато", макар че в дългосрочен план стойността му може да нарасне значително".

Главният икономист за Русия и страните от ОНД в Merrill Lynch Securities Bank of America Юлия Цепляева е съгласна с оценките на швейцарския банкер - кризата на доверие към правителствата на водещи държави е възможна, ако те продължават да увеличават разходите си за сметка на нови, мащабни заеми. „Но не мисля, че в правителствените планове на тези държави влиза повишаване на заемите с онази скорост, която наблюдавахме в периода на кризата", предполага Цепляева. „Така че не всичко е толкова зле!"