През изминалата седмица станахме свидетели на разразила се остра дискусия в инвестиционната общност относно състоянието и развитието на родната борса, като в открито писмо, насочено към Комисията за финансов надзор, от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) призоваха за приемането на сериозни регулаторни мерки.

Според БАЛИП трябва да се преодолее дисбаланса между обема предлагани за търговия книжа на капиталовия пазар и свободния ликвиден ресурс, склонен към такъв род инвестиции, като според тях този дисбаланс води до обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите на Българска фондова борса.

Логично обаче е да се предизвика въпросът какво всъщност може да направи КФН, извън рамките на предвидените в закона правомощия за регулация и по-специално в частта със слабата ликвидност и наличието на свободни капитали.

Търсенето и предлагането на ценни книжа определя цените на активите на свободните, макар и регулирани пазари, докато в частта с привличането на нови емитенти комисията също е с вързани ръце, като подобно желание трябва да дойде от страна на компаниите.

Друг е въпросът, че може да се работи усилено по представянето и популяризирането на Българска Фондова Борса, но това отново не е в рамките на компетенцията на КФН, а по-скоро може да става по инициатива на БФБ.

И подобни инициативи са факт, като вече няколко кръгли маси с потенциални емитенти бяха организирани в различни краища на България.

Не е особено аргументирано и изразеното притеснение относно високите финансови съотношения на търгуваните у нас акции.

По цял свят регулаторните органи се занимават със "регулиране" на фондовите пазари и следене да не се нарушават законовите правила, да няма пазарни манипулации и търгуване с вътрешна информация, както и много други подобни занимания, свързани с регулацията на пазара.

Може със сигурност да се каже, че комисията трудно (дори невъзможно) може да окаже въздействие върху подобен род финансови съотношения на един финансов пазар на страна членка на ЕС.

Те изключително и единствено се предопределят от пазара, като регулаторните органи вкарват единствено рамка за тези пазарни сили, която трябва да е най-добрата.

Спокойно може да се каже, че по цял свят държавните органи не се месят на пазара (с изключение на страните с непазарни икономики) и дори да им се струва, че пазарът е надценен, не могат да изразят подобно становище, защото ще трябва да се самосезират, за да разследват себе си за "пазарна манипулация".

Разбира се, в писмото има и някои градивни критики и препоръки за действия, върху които по-скоро би следвало да се наблегне, а не толкова върху коментари дали пазарът е надценен или не - твърдение, на което не му е мястото да се тиражира в широките медии, особено от страна на организация като БАЛИП.

Като градивни могат да се определят критиките, че широките реклами в медиите от страна на финансови институции относно инвестиционни продукти, базирани на реализирана доходност, би следвало да са съпроводени с предупредителни надписи, че постигнатата доходност е за минал период и не е гаранция за бъдеща такава.

Като друга критика, която може да се нарече градивна, би могла да се отнесе и тази относно процедурите за провеждане на първични публични предлагания, както и да се затегнат изискванията за повече прозрачност към търгуваните на борсата публични компании.