Дълговата криза на Гърция накара целия свят да преосмисли харченето на държавни пари, преди те да бъдат събрани от данъци. С две думи - бюджетните дефицити. Повече от половин век те са основният инструмент за стимулиране на икономическия растеж и възстановяване по време на криза, коментира Цветослав Цачев, ръководител отдел "Анализи" в ЕЛАНА Трейдинг.

Идеята е изключително проста и гениална - държавата създава нови работни места, намалява данъци, плаща субсидии, строи и инвестира вместо частния сектор, който прави точно обратното в опит да преживее кризата. След това икономиката започва да расте, а държавата да събира повече пари от данъци, с които може да покрие бюджетните си дефицити.

Събитията се повтарят през следващия икономически цикъл, като основната роля на държавата е да изглажда колебанията по времето на пика и дъното.

Но тази теория се проваля, когато дойде време за събиране на повече данъци и за ограничаване на държавните разходи по време на икономическия бум. Никое правителство не иска да бъде запомнено с рестрикции, които правят избирателите по-малко щастливи преди избори.

И вследствие на това има постоянно увеличение на държавния дълг в номинално изражение и като процент от БВП на страната. Изключенията са малко - най-вече износители на петрол или други стратегически суровини. България също стабилно намаляваше държавния си дълг благодарение на икономическия растеж и в частност на строгата политика на валутния борд. Но това се промени.

Графиката показва номиналното изменение на БВП и на компонентата на държавните разходи по тримесечия на годишна база. Това представяне не е традиционното, но показва каква е ролята на държавата за икономиката от началото на 2009 г. досега.

Източник: НСИ

Въпросът е дали е добро или лошо това държавата да се оттегли или да се намесва повече в икономиката сега. Ролята й през първата половина на 2009 г. преди изборите е очевидна, така както и негативният принос в края на миналата година. В момента изглежда, че консенсусът сред българските икономисти е в посока съкращения на правителствените разходи.

Склонен съм да се присъединя към това мнение единствено ако политиката на съкращения всъщност означава оптимизация на работата на държавния апарат към ефективност, бързина на обслужването и най-вече към качество. Ако не, тогава понятията депресия и дефлация ще имат по-силно влияние върху българската икономика, макар и не толкова силно колкото в съседна Гърция или колкото би станало, ако САЩ или Великобритания подходят към балансиран бюджет.

Добрата новина е, че балансираният бюджет на България не означава икономическо (и политическо) самоубийство. Но това не означава, че трябва да бъде цел.

Нека първо разгледаме плюсовете на ново увеличение на правителствените разходи към този момент, както се застъпват Кругман и Стиглиц:

* Това ще стане още един тласък за икономиките, които не се възстановяват толкова бързо, колкото можеше да се очаква исторически погледнато;

* Конкретно за САЩ се предлага парите да бъдат насочени към местните органи на управление, които в момента правят много съкращения на служители и други разходи. Ползите включват запазване на работни места и качеството на обслужване в сфери като образованието и здравеопазването. САЩ не е изолиран случай и помощи към местните органи на управление биха били полезни по цял свят;

* Стимулиране на инвестициите в сектори, които зависят от държавни поръчки и които през последните две години са пострадали от свиването на правителствените разходи, независимо, че не са обвързани с недвижимите имоти.

Това са обичайните ползи от кейнсианската политика на стимулиране на растежа. Минусите от дефицитите включват следните основни точки:

* Голяма задлъжнялост и тежест в обслужването на дълговете. Страна, която има дълг в размер на 100% от БВП и се финансира на 5% лихва, ще трябва да плаща годишно по 5% от БВП на кредиторите си. А ако държавният сектор заема 30% от БВП, тогава една шеста от бюджета ще отиват за лихви;

* Нарастване на рисковете, което се отразява не само в повишаване на лихвите по нови облигационни емисии на държавата, но и на отлив на чуждестранни инвестиции. Второто дори може да окаже по-лош ефект в краткосрочен план;

* Неефективност - държавните разходи не са сред ефективните начини за икономически растеж;

* Дефицити в здравното и пенсионно осигуряване - те са следствие на всяка криза, но проблемите се натрупват.

Ясно е, че натрупаните дългове ще се плащат след години. И единственият начин държавата да остави добро наследство е срещу този дълг да стоят разумни инвестиции и стратегия за управление на бюджетния дефицит и намаление на дълга. Ако тези два фактора ги няма, тогава увеличаването на дефицита е по-скоро вредна икономическа политика с предизборна цел.

Автор: Цветослав Цачев, ръководител отдел "Анализи" в ЕЛАНА Трейдинг