На практика ФЕД се превърна в по-скоро печатна машина, отколкото машина за монетарна експанзия, отбелязва легендарният инвеститор Денис Гартман. В края на миналата година паричният мултипликатор падна под 1, като трендът се запазва.

Как това ще подкрепи икономическият ръст, когато никой не иска да вземе кредити или малко банки искат да дадат такива, пита Гартман. Банкирането се обърна наопаки, а икономиката страда, докато инфлационният натиск (поне засега) е минимален и дори не съществува.

Нека погледнем графиката на паричната база в САЩ (М0). Това е паричния агрегат, който ФЕД контролира. Той експлодира в средата на 2008 г., когато централната банка започна експанзионната си политика и свали лихвите до нула.

Това донякъде увеличи М1.

Но по-широкият измерител на парите М2 се покачи до 2009 и оттогава се движи без посока. При нормални обстоятелства при такъв скок на М0, М2 би трябвало да експлодира нагоре, в резултат на паричния мултипликатор, според Джон Молдин, президент на Millennium Wave Investments.

При минимален резерв от 10% щатската банкова система може да умножи 9 пъти депозитите, които получи. Когато ФЕД вкара пари в системата, те могат да се размножат, ако банките изберат да кредитират. Това е така нареченият паричен мултипликатор.

Долната графика, обаче, показва как свръх резервите на щатските банки скачат 500 пъти по време на финансовата криза 2007-2010 г., от 2 млрд. през август 2008 г. до над 1 трлн. днес. Това е причината, поради която поддръжниците на злато се пенят. Кога друг път това се е случвало без хиперинфлация?

Но ето какво се случва. Парите от ипотечните облигации и други активи, които ФЕД купи от банките, се връщат обратно във ФЕД. Няма паричен мултипликатор. На практика, паричният мултипликатор, измерен чрез М0 и М1, е на най-ниското си ниво в историята.

Долната графика показва, че дори всеки долар добавен в паричната база има отрицателен мултипликационен ефект. Банковото кредитиране в момента пада с най-голямо процентно изражение от 67 години насам. Потребителите намаляват дълговете и ливъриджа си.

Също така, има поне 300-400 млрд. долара загуби от сегмента на търговските имоти, които могат да бъдат отписани. Принудителното отнемане на ипотекирани имоти също продължава с пълна сила, докато все повече нараства безработицата. Така че не е изненадващо, че банките трупат резерви и раздават по-малко кредити.

С използването на промишления капацитет близо до рекордни дъна не може да се очаква бизнесът да заема, за да инвестира. Складовите наличности са също много по-ниски от преди 2 години и бизнесът не се нуждае от толкава финансиране за тях.

В момента се намираме в края на дългов супер цикъл, продължил 70 години, според Джон Молдин. „Всичко се променя пред очите ни и ни принуждава да разберем основата на това как икономиките функционират, и кое е различно и кое не е относно времената, в които живеем.", споделя той.