Последните години бяха едни от най-добрите за българската икономика, като основните фактори за това бяха няколко - бум на кредитирането, свързаният с него ръст на потреблението, имотният балон и огромните чуждестранни инвестиции.

Финансовата криза на Запад, превърнала се в икономическа обаче се отрази пагубно върху тези фактори. Кредитирането замръзна, с което се сви и потреблението, имотният балон се спука, а чуждите инвеститори изчезнаха.

Износът също понесе сериозен удар през миналата година, но в резултат на възстановяването на световната икономика секторът се възстановява през последните месеци. За съжаление обаче, делът на експортноориентирания бизнес у нас не е толкова голям.

Нека се спрем на другите фактори, от които зависи жизнеността на родната икономика.

Кредитиране - банковият сектор преживя изключителен разцвет в последните години, като българинът възприе западната култура на живот на кредит. В резултат задлъжнялостта на населението достигна до нива от около 50% от БВП. При несигурната обстановка в момента нито банките, нито отделните индивиди имат голямо желание за допълнително задлъжняване. В същото време нарастват и лошите кредити, което носи сериозни загуби на банковата система.

Банките у нас до голяма степен финансираха експанзията си с външни задължения, като в момента те възлизат на над 15 млрд. лв. След като финансирането им отвън секна, те няма с какво да продължат този ръст, а вътрешните спестявания не са достатъчни. Банките в световен мащаб се очаква да понесат поредните удари, било от сегмента на търговските имоти, било от все по-затъващите в дълг държави.

От друга страна родният потребител вече е значително задлъжнял, както споменахме кредитите на физическите лица гонят 50% от БВП. Дори банките да намерят пари и развържат кесиите, потенциалът за растеж не е такъв, какъвто беше преди няколко години.

Потребление - този фактор до голяма степен е свързан и с кредитирането. Бумът на кредитирането доведе и до огромен скок на потреблението. В момента обаче няма на практика кредитиране (нетно кредитирането е замръзнало), което води и до срив в потреблението. Това се вижда и в драстичния спад на приходите от ДДС в хазната.

Втори удар върху потреблението нанася безработицата, която достигна нива от около 10 на сто. В унисон с това се наблюдава и намаление на възнагражденията както на наетите, така и откритите позиции. Като се има предвид, че голям двигател на пазара на труда бяха имотите и всички свързани дейности (строителство, брокерски услуги, нотариални, производство на материали, търговия с материали и т. н.) подем в наемането в близко бъдеще не се вижда от къде ще дойде.

Имотният балон - в резултат на бума на кредитирането и огромните чуждестранни инвестиции в сектора, имотният пазар преживя буен растеж през периода 2003-2008 г. След като горните секнаха, икономическата обстановка се влоши, кризата удари тежко пазара. В момента цените падат, а сделките не са много на брой. В същото време банките все по-често стават собственици на имоти, ипотикирани при тях.

След като кредитирането няма как да преживее подобен бум в близките години, чуждите инвеститори се опариха, строителството няма как да се върне на оборотите от преди 2009 г.

Чуждите инвестиции - за съжаление голяма част от тях бяха насочени в имотния пазар, който е непродуктивен. Надеждата за икономиката сега е, че поради все пак ниските разходи за труд, чуждите капитали ще се насочат към България отново, този път обаче към промишлеността. Дори и това да се случи обаче, положителните ефекти ще си проличат след доста години.

Реалността днес е, че българската икономика е крайно неконкурентноспособна и непродуктивна. Предложенията на някои политици и икономисти за стимулиране на потреблението, за съживяването на икономиката са меко казано неадекватни.

В дългосрочен план една икономика не може да потребява повече от това, което произвежда (виждаме резултата при гърците). България правеше това през последните години, в резултат частният дълг надхвърли 100% от БВП. Поради секването на капиталите и чуждите инвестиции днес сме принудени да харчим толкова, колкото изкарваме. Резултатът е безработица и спадащи доходи. Причината е, че произвеждаме малко (и ниско технологично), а продуктивността ни е най-ниска в Европа - логично и доходите да са такива.

Най-тежкият камък на врата на икономиката си остава все по-влошаващата се демографска картина. Населението ни е сред най-застарелите в света, а раждаемостта е крайно ниска. Все по-малко работещи и все повече пенсионери (нуждаещи се от медицински услуги и разчитащи на пенсии) няма как да доведат до икономически ръст.

Всички гореописани фактори са утежняващи за българската икономика, а тенденция за рязък обрат не се очертава. Така че нека свалим розовите очила, бързо възстановяване на родната икономика няма да има.

Станете наш почитател във Facebook