Тази седмица статистическият институт оповести т.нар. експресни данни за ръста на икономиката през първото тримесечие на 2011 г. Ръстът спрямо година по-рано e 2.5%, а сезонно изгладеният ръст спрямо предходното тримесечие е 0.4%, се казва в материал на Института за пазарна икономика (ИПИ).

От една страна, хубавата новина е, че вече имаме устойчиво излизане от кризата, тъй като се наблюдават цели четири последователни тримесечия на ръст (спрямо предходното тримесечие). От друга, обаче, не се вижда ускоряване на растежа, а точно обратното - както на годишна, така и на тримесечна база ръстът на икономиката се забавя. Очевидно бурният ръст на износа още от края на 2009 г. насам се оказва недостатъчен за да създаде висок икономически растеж.

Защо това е така? През последните 2-3 години широко популярност доби тезата, че доскоро високият растеж на България се дължеше на бума в нетъргуемите сектори (най-вече строителство, недвижими имоти, услуги - банкови и други финансови услуги), докато след кризата шансът за значителен икономически ръст се намира в търгуемите сектори, т.е. износа. И ето износът расте с 33% средно на месец през 2010 г. и 56% през 2011 г., докато икономиката бележи анемичен растеж и няма изгледи скоро тази ситуация да се промени.

Даже напротив -високата база на износа от 2-рото тримесечие на 2010 г. може би ще забави ръста му от април 2011 г. нататък. Едно възможно обяснение на тази ситуация се крие в липсата на свеж капитал, който да влиза в страната. Преките чужди инвестиции са отрицателни за първите три месеца на 2011 г. (нетният отлив се дължи до голяма степен на погасяване на кредити към компании майки), докато за миналата година те се свиха значително, с 32% до 1,638 млрд. евро.

Заемният капитал за местните фирми също се сви значително от началото на кризата. За миналата година данните на БНБ показват скромен ръст на кредита от търговски банки от 2,8% номинално, но този ръст се дължеше най-вече на връщане на по-рано изнесени кредитни портфейли обратно в балансите на банките. Т.е. кредитът продължава да стагнира. В тази ситуация - при липса на преки инвестиции или заемен капитал от търговските банки - на местните фирми не им остава нищо друго, освен да свият инвестициите си. Това се вижда ясно от данните за БВП, където ръстът на инвестициите остава отрицателно число през първото тримесечие на 2011. Докато инвестициите не започнат да растат устойчиво, надали бихме могли да очакваме експанзия на икономиката отвъд скромните 2-3%. Факт е, че българската икономика е с недостатъчни вътрешни спестявания и съответно има нужда от вносен капитал (под формата на преки и портфейлни инвестиции или заеми), за да може да генерира висок растеж.

Някои анализатори твърдят, че за да се ускори растежа, трябва да се възстанови вътрешното потребление. Но за да се възстанови то, трябва най-напред да се възстанови производството на стоки и услуги, за да може фирмите да генерират заетост и да предлагат по-високи заплати. Т.е. отново се връщаме на необходимост от по-високо нарастване на производствените сектори, което от своя страна зависи от притока на чужд капитал - било то инвестиции или заеми. Ако последните заобикалят България, страната е обречена да расте с бавни темпове и да остане в позиция на „вечно догонваща" в ЕС.

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)