Петролът достигна рекордните 118 долара за барел, като едва ли ще тръгне надолу оттук нататък, коментира Джим Джубак пред МСН. Поне в краткосрочен план лошите новини за доставките на суровината в глобален мащаб може да пратят цената до 180 долара, счита той.

Днешната цена на бензина в САЩ от 3.5 долара за галон ще изглежда ниска. При горната цена на петрола тя би достигнала 5.50 долара за галон.

Добрата новина за цената, според експерти, е, че това ще ограничи потреблението, и ще върне цените, докато шофьорите търсят начини да икономисват.

Разбира се, експертите казваха преди време, че и настоящите цени ще ограничат потреблението, но това не се случи. Според прогнозата на Международната енергийна агенция търсенето ще достигне 87.2 млн. барела на ден тази година, или ръст от 1.3 млн. барела спрямо миналата, въпреки забавянето на щатската икономика и нарастващите цени.

Защо е възможно цените да продължат да растат през следващите две години?

Ужасно съвпадение на геологични и геополитически фактори. Точно когато добивът на нефт става по-скъп, индустриите в три основни страни - Мексико, Русия и Нигерия - имат недостиг на пари. А без тези пари продукцията в тези страни, както и световната продукция, ще намалява.

Руската петролна индустрия примерно, обяви, че добивът е паднал с 1% през първото тримесечие на 2008 г. Според руското енергийно министерство за годината също е възможен спад.

Трябва да се има предвид, че руското производство е нараствало постоянно през последните 10 години, като проекциите на международната енергийна агенция разчитат на ръст от 5% до 2012 година, за да компенсират спад от други полета в Северно море и Мексико.

Руските по-стари западни Сибирски полета отчитат спад, следващи тенденцията от Северно море. Русия има обещаващи полета в източен Сибир, но разработката им е скъпа.

Според вицепрезидента на Лукойл, Леонид Федун, Русия трябва да инвестира 1 трлн. долара през следващите 20 години, за да запази продукцията си в диапазона от 8.5 до 9 млн. барела на ден.

А не е лесно да се намерят 1 трлн. долара капитал за инвестиране, но руското правителство направи трудно за петролната индустрия привличането на такъв капитал. Кремъл въведе такси, така че при ръст на цената, повечето пари отиват в държавната хазна, не като печалба на компаниите.

Когато цената нарасне над 27 долара за барел, Русия прибира 80% от всички допълнителни приходи като данъци. Това значи, че при 67 долара компанията взема 8 долара повече като приход, отколкото при 27. Ако цената стигне 107, тогава приходът се повишава само с 16 долара.

Спадът на производството в Русия не е единичен случай, същото стечение на обстоятелствата имаме в Нигерия и Мексико, например.

В Нигерия една трета от производството до 2015 г. е поставено пред риск, защото правителство не плаща дела си от разходите в джойн венчърните проекти със западни фирми. Те са на стойност от около 3 млрд. долара, като, ако държавата не плати, застрашава новите проекти, които би трябвало да увеличат добивите.

Мексико също е заплашена от подобен недостиг на капитал. Огромното петролно поле Cantarell в Мексиканския залив се пресушава. Добивът пада през 2006 г. с 12%, а миналата година с 18%, според данни на местното министерство на енергетиката.

Ако негативният тренд се запази, петият по големина износител в света може да стане нетен вносител след 10-20 години. Мексико има начини да замени изсъхващите си полета, но за това са нужни пари и технология.

Както в Русия, правителството тук използва петролната индустрия като източник на средства. Около 40% от държавните приходи на страната идват от Pemex - националната петролна компания.

Разбира се, по света биват откривани нови източници. Въпросът е, че често добивът е много скъп, както в Канада например, където от пясъчните полета разходите за добив достигат 65 долара на барел. Също така в други случаи петролът е доста далеч от достигането му до пазара.

Или и двете - както е в двете нови полета в Бразилия - Carioca и Tupi field. За да се извади петрол от Carioca, ще е необходимо да се отиде на 2 000 метра под водата, след което да се издълбаят още почти 3 000 метра скали и пясък и след това през 2 000 метра сол да се извади петролът.

От Tupi field, което също изисква подобни усилия, разходите за разработка се оценяват на 50 млрд. долара, и десетилетие преди тези полета да достигнат пълно натоварване на производството.

Разликата е, че спадът на производството в момента е видим, а възможностите за нови добиви са по-скоро спекулативни и това ще оказва натиск върху цените в посока нагоре.

Нарастващите разходи за добив и спадът на предлагането на по-евтини конвенционални източници на суровината могат единствено да доведат до временен спад на цената при спад на търсенето. Но през следващото десетилетие поне цените ще продължат да растат.

Единственото нещо, което може да пречупи възходящия тренд е откриването на алтернативни горива и то произвеждани в големи количества.