Дали можем да определим последния един месец като месеца на абсурдите за българския капиталов пазар? Според мен са налице достатъчно основания за подобен етикет. В края на октомври и ноември се случиха някои събития, от които изводът - кой прав и кой крив, не е от значение.

Важното е, че водещи институции (от администрацията и частния сектор) се дискредитираха пред инвестиционната общност. С действията си, за съжаление, затвърдиха клишето, че пазарът ни е далеч от зрялата си фаза. А дали изобщо може да се стигне до нея в страна като България, където всеки се познава с всеки от години, ако не вече и десетилетия?

Чак ми е чудно, че конкуренцията съществува в България. Подобна обстановка е предпоставка за превръщането на проблемите в лично отмъщение, а не в част от професионален бизнес. Това също е проява на лош вкус!

Все си мисля, че в основата на безпроблемното функциониране на пазара не са действията и поведението на инвеститорите, обвинявани в проява на лош вкус, а репутацията и поведението на институциите, чиито добре смазани, а не смазващи колела гарантират сигурността на пазара.

Събитие номер едно – интервю на Апостол Апостолов, председател на КФН, на страниците на 24 часа (интересен избор на трибуна за борсови коментари, предвид наличието на сериозни специализирани медии) от 1 ноември.

В него се казва - “ Капиталовият ни пазар в момента е тенджера под налягане, която няма клапаните, които да изпуснат напрежението. Той е нещо ново, не толкова установено и хората са замъглени от алчността. Но заедно с нея трябва да имат и дяволче, което да им казва – може и да загуби. Него го няма и затова тенджерата в момента набира пара, която няма откъде да излезе. Трябва изкуствено или заедно с гилдията да направим тези отдушници, които да намалят напрежението, или тенджерата ще изгърми. Никой не може да каже кога ще се случи това. Затова ще променим критериите в наредбите, ще вменим задължения на посредниците документите да се следят.”

Пазарът може и да е такъв, но може и да не е. Въпросът е дали могат да се правят подобни категорични заключения в масова, неспециализирана преса от председател на надзорен орган.

Основната функция на КФН май беше да е законодателен коректив на пазара, а не даващ официални оценки, със силен обществен ефект, за състоянието на пазара.

Случай номер две – позицията на Българска Асоциация на Лицензираните Инвестиционни Посредници (БАЛИП), призоваваща КФН да вземе мерки по ограничаване на дисбаланса между търсенето и предлагането на акции, причина за “обезпокоителната тенденция за надценяване на компаниите, търгувани на фондовата борса... Стойностите на съотношението между цена на акцията и печалбата от нея (коефициент P/E) за много от позициите към юни 2007 г. вече са екстремни - трицифрени и четирицифрени.” Представители на същия бизнес, според вече цитираното интервю, са заявили преди време, че ще саморегулират дейността си и не е необходима намесата на КФН.

Това не е добре! В рамките на по-малко от половин година същият този бизнес заема две напълно противоположни позиции. Не е добре, защото говори за липсата на последователност, липса на желание за поемане на законодателни инициативи и промени, липса на единство в идеята кое как трябва да се промени, липса в интерес на бизнеса.

В природата такава зависимост – да печелим, без да губим, не съществува. Е, поне отвори широко вратата на надзора, затвърждавайки и без това безграничната му власт.

Да се върнем към посланието на БАЛИП. Нотата е официално оповестена на същия първи ноември, когато се публикува и интервюто с Апостол Апостолов. Похвално е, че институция от частния бизнес е загрижена за здравословния баланс на Българска фондова борса. Похвално е, че светнаха "червената лампа".

За съжаление идеята бе помрачена от броя на лицата, отговорни за поемането на инициативата. Стана ясно, че позицията и начинът й на поднасяне са дело на УС на БАЛИП, без да обхваща всички членове на професионалната браншова организация. Или и при посредниците трябва да се създадат две организации, подобно на директорите за връзка с инвеститорите. Не знам!

Случай номер три – прехвърляне на информационното обслужване от сайта на Българска фондова борса към сайта на Комисията за финансов надзор. Вчера от БФБ оповестиха, че спират оповестяването на регулярна информация за публичните ни компании, като при определени условия борсата си запазва това право.

Добре, но от Комисията за финансов надзор не поеха топката и цял ден на пазара цареше информационно затъмнение. От надзорния орган не коментираха това разминаване, но уведомиха, че работят върху информационната си секция на сайта. Изобщо не разбирам как можа да се стигне до този случай, освен поради липса на комуникация между двете институции.

В края на деня излезе съобщение, което буквално гласеше, че двете институции (КФН и БФБ) отчитат, че регулираният пазар не може да остане без информация за публичните дружества и емитентите, въпреки неизпълнението от тяхна страна на законовите ангажименти.

Поради това, докато ефективно започне да се разпространява информация на обществеността чрез медии и информационни агенции, БФБ ще продължи да я публикува по досегашния начин.

В България никой не е свикнал да поема отговорност, а какво да кажем за едно извинение?! Защо се получава така ли? Може би, поради придаването на излишна тежест и значение на поста, който всеки заема у нас.

Това не е добре!