България – 111 хиляди квадратни километра бунище

1202
България – 111 хиляди квадратни километра бунище

Високи, сини планини, Реки и златни равнини. Небе, по-нежно от коприна – Това е моята родина! Обичам те, земя голяма, Тъй както си обичам мама, Тук мила ми е всяка птица и всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи, що слушам по поля и друми. Обичам хубавите песни и приказките ни чудесни.

Когато гледам планините и слушам да шумят реките, в шума на Рила и Пирина аз чувам моята родина. „Високи сини планини“ от Младен Исаев.

Според мен текстът на детската песничка е крайно време да се промени, защото образите в нея заблуждават подрастващото българско население. Впоследствие на погрешната представа за реалността, у детето може да настъпи краен душевен дискомфорт, последван от маниакална депресия. Ето защо песничката в този й вид е крайно опасна!

Стилизираните картини на Исаев са на път да изчезнат. Въпросът, преди да се изтрият старите думи, е, с какви нови да бъдат заместени те. Какви ли ще са образите от днешна аграрно-промишлена България, с поредните й криворазбрани идеи за прогрес и светло бъдеще.

Едва ли ще се намери някой, който смело да заяви, че харесва оприличаваното като „сиво“ ежедневие. Сигурен съм също, че и мнозинството от нас обичат и се наслаждават на минутката отдих сред окачествяваната като „зелена“ природа. София, конкретно, има голям късмет да лежи буквално на минути отстояние от не едно от красивите места за отдих на отрудените човешки същества.

Качваш се нагоре по Искър, вървиш по бреговете му и приятните мисли за живота те завладяват. По поляните, върху одеяла, лежат и се припичат щастливо хората. Мирише на скара, ритат се топки, кучетата очакват своя дял от пикника. За децата е ясно, че се радват.

И всичко щеше да е идеално и нямаше да се занимавам с подобни писания, ако не бяха онези купища боклуци на метри от почиващите. Бирени опаковки, бутилки от безалкохолни напитки, найлонови торбични, захвърлени и ненужни вече автомобилни аксесоари и т. н. и т. н. Реката е плитка, а не можеш да видиш дъното й.

И ако на човек му правят впечтление подобни картини, съвсем скоро желанието за почивка се заменя с чувство за безнадеждност, защото няма къде да отидеш, защото навсякъде в България е така. Не можеш да избягаш от почиващите си до купища боклуци.

Като казах, че радостта за децата е ясна, то не бива да забравяме, че за него са определящи средата и картините, сред които израства. Нищо чудно кочината, в която се е превърнала България, да му изглежда естествената среда след време. Заради това се налага промяната в текста, защото реалностите са други. Както се казва, времената и нравите се промениха.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg