Какво се случва в държавата ни? Задавате ли си често този въпрос? И всъщност, дори и да го правите, каква полза има от това? Има ли ясни отговори?

Е, аз в последно време много мисля за тях и колкото повече разсъждавам, толкова повече започвам да се срамувам, че живея в България. И чак започвам да се плаша от това, защото винаги съм обичала родината си и винаги съм се старала да гледам позитивно и да виждам добрите неща в страната ни.

Е, добре, но като всеки ден водещите новини са в "черно", като все някой плюе някого, а никой не прави нищо,... какво позитивно да види човек? Да се зарадвам на това, че две от простреляните деца в Трън оцеляха, или да плача за това, че работник в дом за изоставени деца е съден за изнасилване и продължава да работи там?

Въпросът е не какво се случва, защото всички виждат! Всички виждат, че влак се запалва "загадъчно", незнайно как и загиват 9 души! 9 човешки живота са отнети и едва тогава политиците започват да правят разследвания, впускат се в проверки и се опитват да "замажат" положението и да затворят очите на народа. Едва тогава, когато 9 семейства са "почернени", управляващите ни разбират, че технически проверки във влаковете не са правени години наред.

Все едно каква е истинската причина за пожара, такива проверки просто няма. Това е недопустимо за една страна, която е член на ЕС. Недопустимо за една страна, на чиито управници им пука за хората в нея. Иначе... всички се "бият" в гърдите, че, видиш ли, сме членове на съюза и сме "голямата работа". Интересува ли го някой какво се случва в тези домове за изоставени деца? Дали има какво да ядат, дали са облечени и т. н.? Президентът, при цялото ми (не)уважение към него казва, че парите от социалните разходи за тези домове "изтичали" и че при втори подобен случай щяло да има санкции и нов метод за избиране на работниците в тези домове.

Е, аз бих ви запитала, г-н президент, още колко деца трябва да бъдат простреляни от педофили, работещи в дом за сираци, че да се вземат някакви мерки? Още колко хора трябва да намерят смъртта си по влаковете, че да се наложат проверки през няколко месеца? Какво още трябва да се случи, че да си зададете и вие, онези, които стоите начело на държавата, тези въпроси?

Ние сме слушали обяснения, извинения, прехвърляне на вината от един на друг. Това не ни го разправяйте! Това вече ни е омръзнало да го слушаме.

Кажете ни какво ще правим оттук нататък!

Борим се с корупцията, говори ни се колко мерки са взети за това и онова. Е, добре, кажете ни тогава къде са парите, отпуснати ни за земеделие, или онези, които "уж" се дават за подпомагане на семейства, чиито домове са разрушени след поредната буря? За тези пари винаги "носи" отговорност някой друг, различен от този, когото питаме. Уморихме се от това! Сякаш вече народът дотолкова е свикнал да пита и да не получава отговори, че вече... дори се е уморил да пита.

Аз обаче имам сила за още въпроси! Имам сила да си кажа мнението и то да отекне като ехо така, че да го чуят и онези, които управляват държавата! А не само хората в градския транспорт, които слушат как някой, седнал до тях, коментира проблемите на България и тяхното НЕразрешаване.

Ние, обикновените хора, искаме отговори! Някой ще се осмели ли да се изправи пред нас и да ни ги даде?!