„Човекът, който взема от бедните данъкоплатци и раздава на богатите спекуланти на Уолстрийт". Това определение за Бен Бернанке дава фонд мениджърът Рон Коби, отявлен критик на шефа на Федералния резерв на САЩ, както и на предшественика му Алън Грийнспан.

Коби критикува ФЕД, че прави едно и също нещо, като всеки път очаква различен резултат. Централната банка наводнява икономиката с евтини пари, създавайки крайности и дисбаланси. И когато първият знак за проблеми се появи, ФЕД намалява лихвите до нула и създава големи спекулативни балони и ситуации на морален риск.

Създавайки пари от въздуха, за да бъдат спасени закъсали институции, които се връщат на Уолстрийт да спекулират, прави богатите по-богати, а бедните по-бедни.

Най-лошото според Коби, е че се създава морален риск, при който спекулантите знаят, че при всяка опасност за системата, ФЕД ще се появи и ще спаси всички със свежо напечатени пари.

Тази политика на морален риск неизбежно се простира и до Вашингтон. В момента политиците се обвиняват един друг за ситуацията, докато светът е изправен пред нова криза - дълговата. Повишаване на данъците, огромни харчове, и задлъжняване е безумна фискална политика, отбелязва авторът.

Бернанке захранва тази „заемай, харчи, и облагай" фискална бъркотия с монетарната си политика. Коби определя това като „даването на още уиски на алкохолик, който знае, че трябва да спре пиенето или скоро ще умре".

Според фонд мениджъра тази монетарна и фискална политика е безумие, защото в крайна сметка помпането на пари не помага те да попаднат в ръцете на обикновения човек, а отиват на „рулетката" на Уолстрийт.

Коби прави асоциация на настоящата ситуация с Голямата депресия. Сривът на фондовия пазар от 1929 г. е последван от масивно няколкомесечно "рали". В резултат на това всички са мислили, че най-лошото е отминало и са пели песента „Радостните дни са отново тук". На практика след това пазарът пада с 86%, а САЩ изпада в депресия.

Днес, след 10-месечно рали на пазарите, президентът и ФЕД твърдят че най-лошото е отминало. Ако вървим по пътя на 1929-1932 година обаче, най-лошото може всъщност да предстои.

Опциите пред ФЕД са да продължи да печата пари, с което да монетаризира дълговете и да продължи лудостта във Вашингтон. Според Коби, тази „хиперинфлационна депресия" би унищожило облигационния пазар, както и покупателната сила на долара.

Бернанке и Грийнспан са надували монетарната маса, когато е трябвало да я свиват и обратното, коментира Рон Коби. И никой от двамата изглежда не е забелязвал огромните балони, които сами създават...