Корупция, корупция и пак корупция. Вероятно това е думата, която най-често занимава общественото съзнание в последно време, а защо не и години! Да, тя съществува и какво от това?

В този кратък коментар няма да занимавам никого с феномена корупция. Продължителното повторение на думата в общественото пространство има и обратен ефект. Всеизвестен е фактът, че честото и продължително повторение води до припознаването на понятията и смисъла зад тях като естествени и неизменно следващи ни. Затова няма да наливам още масло в огъня

По-скоро ще изместя фокуса към един друг проблем – некадърността! Чудя се дали тя не е зазиданото разковниче в основата на популярната корупция?

България, като страна, е пълна с клишета. И да искаме да избягаме от тях, едва ли ще ни е възможно. Едно от тях е, че у нас много хора заемат постове и длъжности, неотговарящи на тяхното лично достойнство и професионални качества. Както се пееше в една българска песен от 80-те години - „Място за всеки и всеки на мястото си!“ - не важи за България.

Отговорът на въпроса дали тази практика има своите исторически корени в общественото и държавно устройство, е от огромно значение. Ако отговорът е „Да“, то спокойно може да поставим под съмнение доколко техническото време ще върви съвместно с еволюционното израстване на нашето съзнание.

Но какво е общото между некадърността и корупцията? Веднага отговарям с въпрос. Когато човек е „парашутист“ на някоя длъжност, можем ли да очакваме от него загрижено изпълнение на задълженията? Можем ли да очакваме да е независим в процеса на вземане на важни решения? Можем ли да очакваме от него да държи на своето достойнство и име? И изобщо, подобни хора могат ли да вземат важни решения и да носят съответната отговорност за действията си? Според мен отговорът на въпросите е - „Не“! Разбира се, вие може да мислите по друг начин.

За да не бъда голословен, ще дам елементарен пример. Най-често срещаната причина за прекратяване на съдебно дело, според медийните репортажи, е липсата на издържани доказателства! Подобно твърдение не е прецедент, да отбележим! Подобен факт веднага ме навежда на мисълта, че някой не си е свършил добре работата! И то неведнъж! Но няма уволнен за това! Друго си е да имаш солиден гръб - бил той служебен или личен!

И ако всичко това не пречеше на живота ни, здраве му кажи. Според мен обаче голяма доза от ежедневните ни главоболия се дължат на некадърността и незаинтересоваността на подобни лица. И тук няма значение дали става дума за държавни служители или частния бизнес. За съжаление, некадърността и незаинтересоваността са често срещани явления и в двата сектора! А главоболието не минава с добрия стар аналгин. Нужно е по-силно обезболяващо!

Не можем да си представим какъв голям ефект би могла да има малката замяна на една пи ар акция с друга. Преди време ведомства от сектора на националната сигурност бяха представяни като действащи и професионални институции. Не е зле този пи ар вече да се замени с друг - как някой е уволнен поради некомпетентност. И то не защото медиите са го хванали в крачка, а защото ръководството не е доволно от работата на служителя. Тогава хапчетата може и да не ни потрябват!