Евросубсидии има - дават се, усвояват се – къде е проблемът тогава?

1700
Евросубсидии има - дават се, усвояват се – къде е проблемът тогава?

Учудващо е с колко много трудности може да се сблъска човек, ако просто реши да зададе един въпрос на някое министерство, асоциация или други институции от подобен тип. А още по-странното е, че ти трябват месеци време, за да се добереш до правилния човек, който да отговори на въпроса, както и до получаването на самата информация.

Ето например, Profit.bg се хвана да направи разследване във връзка с отпуснатите и усвоени средства от еврофондовете по оперативните програми за земеделие. Оказа се много по-сложно, отколкото очаквахме. Първото, което прави впечатление е, че хората си прехвърлят топката, от едното министерство те препращат във второ, после от него в трето, след което в някой фонд, асоциация и... накрая наистина ти става толкова объркано, че започваш да се чудиш кой е първият телефон, който си набрал и на коя институция е. Добре, че телефонът си помни тези малки, но важни подробности. Най-учудващото за мен бе това, че хората, които търсех за коментар (който би бил изгоден за тях, защото ще излезе наяве нерешен проблем, а когато това стане, то някои хора би следвало да се замислят за разрешаването му) просто бяха почти неоткриваеми (а някои напълно неоткриваеми). Но това е само началото на дългото разследване.

Та, да си дойдем на думата. Еврофондовете, европарите, евроодобрението на проектите ни и т. н. Постоянно слушаме за това как пари ни трябват. За земеделие, за регионално развитие, за подмяна на канализации, за ремонт на улици, за това и онова. И все някой е недоволен, защото парите не стигали. НАправихме си труда да разнищим този въпрос, защото някак ни се струваше, че има нещо гнило. Уж няма пари, пък Европа твърди, че ни дава, а после започва да пита „какво стана със средствата, дето ви дадохме?” и... някак работата взе да загрубява. Най-странното е, че на пръв поглед от информацията, която получихме излиза, че в общи линии всичко е наред. А дали е така? Както се пееше в една стара песен.

От националното сдружение на общините (НСОРБ) твърдят, че по проектите по САПАРД (който съвсем наскоро предизвика голям скандал у нас) има 100% усвояемост на средствата. Има достатъчно проекти, пари се отпускат, че даже и допълнително финансиране от държавния бюджет ни се дава, за да се изпълнят всички проекти по програма САПАРД. От НСОРБ твърдят, че има известни проблеми при проектите по ИСПА, малките общини имат проблеми със средствата за съфинансиране, но като цяло нещата са наред, споделят от сдружението.

Казахме си „ок, да видим следващите”. Хрумна ни, че можем да се свържем с кметовете на няколко общини и да попитаме лично тях какво са получили от европарите по оперативните програми, дали въобще са получили нещо и как вървят процедурите по усвояването на средствата. Оказа се, че нещата не са толкова прости, колкото ни се поднасят понякога. „Европейските пари трудно се печелят и трудно се усвояват”. Такъв беше коментарът на Георги Симеонов, изпълнителен директор на дирекция „Устойчиво развитие и европейска интеграция” – Стара Загора. Той е категоричен, че е твърде наивно хората да разсъждават по следния начин: дават ни се пари от Европа, ама къде отиват и какво се случва с тях, един Бог знае. Симеонов уточни, че процедурата по отпускането на евросредствата е доста сложна.

Първо трябва да се кандидатства за даден проект, по който могат да бъдат отпуснати европари, след което трябва да минат няколко месеца, за да бъде одобрен въпросният проект от съответното министерство, след това трябва да има процедура по одобрение от органите, които отпускат парите (в случая става въпрос за структурните фондове, защото еврофондовете съществуват от ноември 2007 г. в България), едва тогава, след всичко изброено дотук, съответната община трябва да намери спонсор – банка, която да осигури финансова помощ за началото на финансирането на проекта (или 10% от общата сума, която се отпуска авансово, след като общината вече е намерила тази сума и я е изплатила). Едва тогава се стига до сключването на договор, след подписването на който се отпуска цялата сума по проекта, за който е кандидатствала общината. Наистина сложна процедура. Вярно е, че европарите не се печелят лесно.

От всичко казано дотук излиза, че проблеми няма, просто е нужно време, в което да се изпълнят одобрените проекти. Както се изрази Георги Симеонов, „ако си решил да строиш хотел на 10 етажа, имаш парите и планът е получил одобрение, трябва ти време, за да го построиш”.

Дотук всичко е ясно. Общините имат идеи, кандидатстват, имат достатъчно проекти, има какво да се подобрява в различните райони на страната ни. Замислихме се за това къде точно идват спънките и дали има нередности, свързани с еврофондове, усвояване на средства и други евроизисквания и как могат да се преодолеят. За съдействие потърсихме кмета на Благоевград, Костадин Паскалев, който каза, че се работи по проекти по ФАР и до момента всичко си върви по план. В Благоевград не се оплакват.

Успяхме да се свържем и със зам.-кмета на Търговище – Стоян Станчев. Той беше така добър да разкаже подробно какви проекти вече са били осъществени във времето 2004-2007 г. и какви планове има общината за периода 2007-2013 г., като уточни, че днес – 24 април 2008 г. те ще бъдат изложени и обсъдени по време на сесията на общинския съвет в Търговище. Изненадващо е колко много одобрени проекти има и колко много работа е свършена. Тоест нещо, което е факт, случило се е реално. Над 10 проекта само по програма ФАР, за които са усвоени около 2.5 млн. лв. Газификация (95% от общинските публични сгради в Търговище са газифицирани), проект за културен и еко туризъм. Спечелените проекти, които са предвидени да бъдат осъществени до края на 2013 г. са 32 млн. лв. По ИСПА за пречиствателна станция за отпадни и битови води, 42 млн. лв. за модернизация на ВиК сектора, тонно саниране по Фонд „Козлодуй”, който за 300 хил. лв. (един от двата подобни проекта в България) и т.н. и т. н. Списъкът е огромен.

И когато след всичко това попитахме „къде е проблемът тогава и има ли такъв?”, той сподели, че основната трудност е в това, че административният капацитет, с който разполагат в Търговище е недостатъчен. По думите му трудностите идват при финансирането. Ако се чудите в какво точно се състои проблемът, ще ви обясним. При кандидатстване по даден проект и след одобряването му съответния орган, се отпускат 10% от цялата сума, която е договорена, за да стартира работата по проекта. Тази сума обаче трябва да се намери от самата община (чрез банка, спонсор и прочие), да се плати и едва тогава се сключва договор и се изплаща цялата искана сума за проекта. Именно това финансиране, според Станчев, е проблемно. В такива случаи малките общини гледат като „паднали от космоса”, каза още зам.-кметът и допълни, че освен това има противоречия в Закона за държавния дълг, които също водят до пречки. Въпреки всичко обаче, той уточни, че общината намира начин да излезе от затрудненото положение. „Сами трябва да се спасяваме и го правим както сметнем за добре”, каза още Станчев.

След тези изчерпателни отговори първото нещо, което ни дойде наум беше: „какъв точно е проблемът?”. Защо чуваме отляво и отдясно, че не се прави нищо в страната ни, че не садим, не обработваме земи и след това си купуваме вносни домати и краставици, за които плащаме двойно? Затова потърсихме едно професионално мнение – това на председателя на българската асоциация на фермерите – д-р Ст. Стефанов. Оказа се, че проблемът не е толкова във финансирането, колкото в административните подробности и документацията. На въпроса „кой е най-големият проблем?”, д-р Стефанов отговори, че от Министерство на земеделието и ДФ „Земеделие” полагат известни усилия, но не могат да мотивират фермерите да се регистрират като земеделски производители. Интересно защо е така? Стефанов обясни, че цялата беда идва оттам, че обикновените хорица по селата нямат никаква представа за тази регистрация, въобще не са чували за нея. „Настояваме информацията да стига до хората, да им бъде обяснявано какво е нужно и как биха могли да го направят”, каза още той. И какво излиза? Българският фермер си обработва земята и не получава полагащата му се годишна субсидия за това, само защото не е регистриран, не е вписано едно име в един списък. Струва ми се, че това е недопустимо в една държава член на ЕС...

Както казват французите, медалът винаги има две страни. Другата страна в случая е страхът на фермерите от тази регистрация, защото тогава започват да идват данъци, осигуровки и други подобни плащания, които в повечето случаи са много повече от годишната субсидия, полагаща се на фермера.

Всъщност,... от всичко написано дотук можем да направим извода, че ей такива малки препъникамъчета се оказват доста фатални в процеса на работа. Изводът е, че пари има, Европа дава средства, ние ги усвояваме, но явно не можем да се справим с чисто административната част, не можем добре да водим документацията си като държава. Жалко, защото това създава хаос и макар че някой беше казал, че именно от хаоса се раждат най-красивите неща, в случая става въпрос за държава, а в нея винаги трябва да има ред.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 670.550 0.00%
  • BGREIT 114.770 0.00%
  • BGTR30 546.980 0.00%
  • BGBX40 130.980 0.00%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1793 1.1795
  • GBP/USD 1.3206 1.3207
  • USD/JPY 113.0080 113.0200
  • USD/CHF 0.9812 0.9814
  • USD/CAD 1.2464 1.2466
  • AUD/USD 0.7846 0.7847
  • USD/BGN 1.6582 1.6585
Ask Bid
  • DOW JONES 23159.65 23163.65
  • S&P500 2561.28 2561.78
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5381.34 5383.34
  • DAX 13038.04 13040.04
  • FTSE 100 7541.27 7542.77
  • ПЕТРОЛ 52.29 52.34
  • ЗЛАТО 1280.46 1280.96
  • СРЕБРО 16.98 17.01

Видео