Краят им е безславен и без какъвто и да било полъх от агентска романтика, пише австрийският кореспондент Маркус Бернат за отзованите български депутати с агентурно минало в статия под заглавие "Командировка в килера".

Общо 117 български дипломати бяха разкрити като доносници на бившата държавна сигурност. Тъй като българският президент, социалистът Георги Първанов, отказа да подпише тяхното уволнение, българското външно министерство ги отзовава обратно в София. Иво Петров, посланик в Берлин, и Райко Райчев, постоянният представител на България в ООН, са в първата група от завръщащите се по принуда български дипломати.

Краят на игнорантството?

Особено неприятен е фактът, че в 13 столици от Европейския съюз седят или са седяли посланици, които бяха разобличени като агенти на Държавна сигурност на комунистическа България. Сега, в хода на текущата година те ще бъдат "извадени от обращение", чрез трайна "командировка" в София или преждевременно излизане в пенсия, пише австрийският кореспондент Маркус Бернат.

Дълго време България игнорираше своя проблем с Държавна сигурност. "Ръководителите на тази служба бяха печелившите от промяната през 1989 година", казва българският историк Момчил Методиев и допълва: "Те знаеха как функционира държавата и трансформираха своите знания във властови позиции в нова България."

Едва малко преди влизането на страната в Европейския съюз през 2007 парламентът одобри създаването на държавна Комисия по досиетата. Когато сегашният външен минстър Николай Младенов поиска да узнае кои от работещите в дипломатическите служби имат агентурно минало, "ние бяхме шокирани", се цитира говорителката на външно министерство Весела Чернева. Проверени са били общо 460 сътрудници на министерството, останали на работа след 1989. При 172 дипломати е установен агентурно минало. Още 75 имена се прибавят през март. 117 още са на дипломатическа служба, между тях посланици, генерални консули и началник-отдели във външно министерство.

Българското комунистичското разузнаване не си поплюваше, пише Маркус Бернат и припомня за атентата срещу писателя Герги Марков през 1978. Държавна сигурност била намесена и в атентата срещу папа Йоан Павел Втори през 1981. Голяма част от дипломатите обаче не е правила нищо друго освен да чете вестници и да пише доклади, казва още Методиев от Института за съвременна история в София: "Те просто искаха да направят бързо кариера."

Криворазбрана гордост

Иво Петров, под псевдоним "Осенов", доскорошният посланик в Берлин, два пъти е бил на дипломатически постови във Виена по време на комунистическа България: "усърден, верен на принципите комунист", четем в досието му. Той е писал доклади за срещи на НАТО или за разговори със западни представители по въпроси за сигурността. Всъщност нищо действително експлозивно. Въпреки това, нито Петров, нито неговите колеги-доносници нямаха смелостта през пследните 20 години да признаят публично принадлежността си към Държавна сигурност, пише австрийският кореспондент.

Президентът Първанов, също бивш агент на Държавна сигурност, направи това, но едва след като разкриването му предстоеше непосредствено. "Той също не се извини за това. Общата позиция гласи: Гордея се с това което съм направил и съм го направил за сигурността на България", казва в тази връзка историкът Методиев и допълва: "Те не правят разлика между сигурността на една тоталитарна и сигурността на една демократична държава."

Източник: Дойче веле