Изборът на Бен Бернанке за Личност на годината от списание Time е интригуващ край за десетилетието за Федералния резерв на САЩ, коментира Бил Флекенщайн пред MSN.com.

Преди малко повече от 10 г., през февруари 1999 г., предшественикът на Бернанке, Алън Грийнспан, се появи на корицата на Time като член на „Комисията спасяваща света".

Заедно с Грийнспан е Робърт Рубин - друг финансов оператор, който сякаш няма голямо разбиране на финансовата система, според Флекенщайн, на когото са били платени десетки милиони долара, за да помогне за унищожението на Citigroup. Тройката на корицата от 1999 г. допълва Лари Самърс, тогава заместник министър на финансите тогава, а сега водещ икономически съветник на Барак Обама.

Списанието тогава се фокусира на въпроса как тези мъже са водели американската икономика, както и до някъде световната при фиаското с хедж фонда Long-Term Capital Management през късната 1998 г.

Според Бил Флекенщайн делата и думите на Грийнспан тогава захранват манията на пазарите. Тази мания прати цените на акциите достатъчно високо, че сега, десетилетие по-късно, пазарът е донесъл обща възвращаемост, включително дивидентите, близо до минус 10 на сто - най-лошото десетилетие от 100 години насам. За сравнение, 30-те години на 20 век са донесли загубата от 0.3%.

„По време на технологичния балон, повечето хора не се замисляха за последствията от печатането на пари, а преследваха акции по пазарите", коментира Флекенщайн.

Сега като сме виждали този балон - последван и от този при имотите - може би някои хора започват да разбират последиците от печатането на пари и предполагаемите облаги от това, след като в крайна сметка нещата приключат с бедствие.

Големите банки и черните дупки

Шефовете на големите банки сега връщат парите на държавата, за да могат да си плащат големи бонуси. За да направят това, те издават нови акции, които обикновено свалят цената на съществуващите книжа. За тях не е от значение, че това разводняване на капитала не е добра новина за акционерите.

„Тези банки са финансови черни дупки и най-големите от тях сега са по-големи от всякога", смята авторът. „Чрез тяхното нетрезво поведение, те почти унищожиха банковата система."

„Сега те не могат да си платят задълженията към държавата толкова бързо, колкото биха искали. Не защото те искат да постъпят по най-добрия начин от бизнес гледна точка или защото това ще ги направи по-успешни кредитори, а по-скоро защото като се отърват от правителството ще могат да си плащат колкото си поискат. Така ако спечелят, основните фигури ще направят милиони. Ако загубят - данъкоплатците ще загубят трилиони.", критикува Бил Флекенщайн

Банкирането не е спекулация

Според Флекенщайн, сега е подходящото време да се разлели банковия бизнес от спекулативния бизнес. Тогава хората със спекулациите ще могат да бъдат оставени да фалират, когато се провалят.

Общественият гняв по този въпрос продължава да расте и ще отвърне на поведението на големите банки и ще присъства още дълго време.

Според автора, ако от списание Time бяха разбрали същността на финансовата система, щяха да потърсят другаде за избор на Личност на годината.

„Ако страната някога успее да избяга от опасностите създадени от група бюрократи, на които е дадено да определят лихвените нива, обществото първо трябва да осъзнае последствията от това да им позволява да вършат това.", завършва Бил Флекенщайн.