Липса на комуникация или целенасочено манипулиране на медиите? Подобен логичен въпрос се ражда от изпращаната вече една година силно противоречива информация от кабинета на ГЕРБ към медии, а оттам и към обществото.

Ще местим резерва от БНБ, няма да го местим. Ще обединяваме банковия и небанков финансов надзор, няма да го обединяваме. Започваме здравна, пенсионна... реформи. Не е сега времето за реформи. С най-добра финансова дисциплина сме от ЕС, но тайните на предишния кабинет провалят тази фикция.

Приоритет ни еERM-II и пълноправно членство в еврозоната, но това бе до януари. А да - очакваме няколко милиарда лева от пускане на борсата на държавни дялове от компании. Качването (идеята) на тези компании продължава вече към една година. А процедурата трябваше да се задейства уж до края на годината. Но не на тази, а на 2009 г.

Има и много други факти, които могат да подкрепят на пръв поглед „колебливостта" на управляващите, за да се стигне до заглавието в РИА Новости, че за един ден премиерът на България Бойко Борисов направи три противоречиви коментара, а руските власти научават позицията на българските си колеги от медии, а не по официален път.

Читателите всъщност виждат есенцията на цялата тази противоречива информация, зад която стои един постоянен поток от информация, с която пресцентровете на Министерски съвет и ресорните министерства заливат редакции и ресорни журналисти. Към тази официална информация трябва да прибавим и коментарите от кулоарите на министерствата и парламента. Впоследствие коментарът бива или напълно отхвърлян официално като неотговарящ на истината, или се оказва частично верен, или напълно верен. Какво става всъщност?

Факт е, че нямам натрупан дългогодишен стаж като журналист, за да сравня комуникацията на правителството с медиите в един по-дълъг период, но все ми се струва, че досега никой кабинет не е залагал на такава активна комуникация с медиите, както и на своя обществен образ.

Ако приемем подобна практика като желание за едно открито управление, в нея няма нищо лошо. Лошото е, когато няма последователност в информацията, която журналистите трябва да обработят, за да предадат към обществото. Липсата на комуникация в кабинета би могла да се обясни с отсъствие на опит, а защо не и на малко авторитарната структура на ГЕРБ. Подобни обяснения донякъде могат да оневинят управляващите, като все пак има надежда за подобряване. Все пак са образовани хора, ще се научат!

Проблемът е, ако всичко това е плод на една целенасочена правителствена политика на манипулиране на медийното пространство, а оттам и на общественото съзнание. Истината е, че ежедневната „борба" с новините, носещи официален характер, уморява, приспива, изнервя, затруднява анализирането им.

Истина е също така, че покрай постоянното търсене на това кое е истина и кое подвеждаща информация, животът и събитията се случват. Но май медийният и обществен контрол е на път да отпадне в процеса на вземане на решенията!