НСПР: Сегашната пенсионна система е обречена на крах

1508
НСПР: Сегашната пенсионна система е обречена на крах

Разходопокривният модел не работи - освен при много висока възраст за пенсиониране, се сочи в позицията на Независимия съвет за пенсионна реформа. Членове на Независимия съвет за пенсионна реформа (НСПР) са Петър Ганев, Светла Костадинова, Владимир Каролев, Георги Ангелов, Георги Ганев, Лъчезар Богданов, Георги Стоев и Десислава Николова.

Разходопокривният модел може да бъде устойчив, само ако хората работят дълго, живеят кратко след пенсионирането си, а на трудовия пазар влизат повече млади хора, отколкото се пенсионират във всяка една година. Това не се случва нито в България, нито в повечето европейски държави. Дисбалансите са вкоренени в структурата на разходопокривния модел. Той работи, само ако пенсионерите са много по-малко от работещите и/или пенсиите са много ниски.

Поради вродените дефекти на разходопокривния модел, които са особено силни при демографската ситуация в България, дисбалансите на системата се задълбочават и застрашават финансовата стабилност на държавния бюджет. Сегашният пенсионен модел носи постоянна заплаха за фалит на държавата.

Именно поради това поддържането му изисква постоянно повишение на пенсионната възраст (или осигурителния стаж). Нека припомним, че между 2000 и 2009 година пенсионната възраст се увеличи от 60 до 63 години за мъжете и от 55 на 60 години за жените. И отново, през 2010 година се предлага повишение - този път на осигурителния стаж. Без съмнение, след няколко години ще има нужда от следващи стъпки в тази посока.

За да избегне фалит през 2010 година, Гърция не само еднократно увеличи пенсионната възраст, но и заложи в закона автоматично постоянно повишение на пенсионната възраст. Запазването на сегашния пенсионен модел в България също изисква постоянно повишение на пенсионната възраст - неслучайно и в ЕС, и у нас вече се говори за пенсионна възраст от 70 години и това е само началото.

Увеличаването на осигуровките не може да спаси системата, а ще ускори краха, заявяват от НСПР.

Някои - включително синдикатите - предлагат пенсионната система да се спаси, като се увеличат рязко осигуровките. Те искат запазване на разходопокривния модел за сметка на по-високи осигуровки.

При равни други условия, осигурителната тежест трябва да се увеличи трикратно, за да се „балансира" на теория сегашния пенсионен модел (заедно с други подобни предложения на синдикатите за увеличение на здравните осигуровки и данъците, общото данъчно-осигурително бреме би надминало 70-80% от заплатата). Освен че ще доведе до тежък удар върху работещите и икономиката, подобно предложение ще доведе до значително разширяване на сивия сектор, увеличаване на безработицата, намаляване на доходите на работещите, спад на спестяванията и инвестициите и в резултат - дългосрочен спад на икономическия растеж. Заради тези негативни ефекти, дори при много високи осигуровки приходите няма да бъдат достатъчни, а всички граждани (включително пенсионерите) ще обеднеят заради затормозяването на икономиката.

Подобни идеи - за стабилизиране на пенсионната система чрез постоянно вдигане на осигуровките - бяха пробвани през 90-те години и доведоха до порочен кръг от все по-високи вноски, които водеха до все по-ниска събираемост, което водеше до още по-високи вноски и в крайна сметка системата претърпя крах. След колапса проблемът беше временно преодолян с вдигане на пенсионната възраст през 2000 година.

Ефектът от намалените данъци

Идеите за вдигане на облагането не отчитат реалностите от последните години - положителните ефекти от намалените данъци върху икономиката и окаяното състояние на разходопокривния модел.

В края на 90-те години всички преки данъци (данък върху доходите, осигуровки, данък печалба) в България бяха със ставки от над 40%, а ДДС беше 22%. За последното десетилетие данъчните ставки бяха намалени до 10% при данъка върху доходите и данък печалба, а осигуровките - до 30%. Въпреки това, приходите в бюджета не намаляха. Дори обратното, бюджетните приходи се увеличиха.

Ще припомним, че синдикатите и други поддръжници на разходопокривната пенсионна система твърдяха, че няма да има никакъв положителен ефект от намалението на данъците и осигуровките, а бюджетът ще загуби значителни приходи. Реалността ги опроверга - ниските преки данъци и намалените осигуровки доведоха до рекордни инвестиции, заетост и ръст на доходите, а приходите в бюджета се увеличиха.

Един от митовете за по-ниските данъци и осигуровки в България, е че така са отстъпени безусловно 10 млрд. лв. на бизнеса, които в крайна сметка са „пропаднали". Въпросната теза е напълно невярна и изопачена, твърдят от Независимия съвет за пенсионна реформа.

Данните на НСИ за брутната добавена стойност дават ясна представа за ръста на първичните доходи в икономиката през последните години, като позволяват да се направи разграничение между хора (наети) и бизнес. Брутната добавена стойност скача с над 20 млрд. лв. за периода 2005 - 2009 г., като 11 млрд. лв. е скокът при наетите и 9.5 млрд. лв. - при бизнеса. Казано по-просто, по-ниските данъци и осигуровки са оставили повече пари както в бизнеса, така и в работещите. Нещо повече, за тези пет години цели 5% от брутната добавена стойност се е пренасочила от работодателите към наетите, тоест положителният ефект върху тях е бил значително по-силен.

Ефектът на кризата

Кризата удари както инвестициите и заетостта, така и приходите в бюджета. Сривът в приходите нормално е при косвените данъци (по-малко потребление) и корпоративното облагане (по-малко печалби), докато приходите от данъците върху труда останаха стабилни дори в кризата.

Въпреки лошите времена за бюджета, пенсиите бяха увеличени предизборно на два пъти през 2009 г.. В резултат разходите за пенсии през 2009 г. скочиха с цели 16% - допълнителни почти 1 млрд. лв. Разходите за пенсии и като процент от БВП тръгнаха нагоре, като точно в кризата надминаха 10% от БВП. Дупката в бюджета на НОИ се разшири, но не заради по-ниските осигуровки, а заради големия ръст на пенсиите по време на криза.

Изходът е един - реформа на пенсионния модел

„Вместо постоянно да се вдига пенсионната възраст или да се забавя икономическото развитие чрез увеличения на облагането, трябва да се направи структурна реформа: отказване от разходопокривната система, която не работи, и постепенно преминаване към такава с лични пенсионни сметки. Така бъдещите пенсионери ще могат да разчитат на значително по-високи пенсии, а сегашните пенсионери - на ръст на пенсиите, съобразен с реалния ръст на икономиката, който ще бъде по-висок, ако реформата се осъществи.", се казва в становището на НСПР.

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Костадин Малчев
# 0
13:08 | 5 August 2010
Трябва наистина да се проверят инвалидните пенсии.Преди няколко години са ми предлагали на Илиенци да ме направят инвалид,без при това да дължа нищо,освен да дам съгласието си да стана и жител на София. А отн.здравните осигуровки - договарянето на минимални цени с лекарските съюзи е нарушение на Закона за конкуренцията,в което участва и държавата.Във всеки друг бранш КЗК би санкционирала участниците.
Александър
# 1
17:07 | 22 July 2010
http://alexanderbtodorov.wordpress.com/2010/04/21/pensii/
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg

Пазари

% Стойност
  • SOFIX 730.900 0.22%
  • BGREIT 117.510 0.39%
  • BGTR30 566.080 0.40%
  • BGBX40 138.690 0.16%
Ask Bid
  • EUR/USD 1.1765 1.1765
  • GBP/USD 1.2884 1.2885
  • USD/JPY 110.1880 110.2000
  • USD/CHF 0.9657 0.9659
  • USD/CAD 1.2656 1.2657
  • AUD/USD 0.7919 0.7920
  • USD/BGN 1.6623 1.6626
Ask Bid
  • DOW JONES 22019.18 22023.18
  • S&P500 2467.30 2467.80
  • NASDAQ 4705.68 4706.68
  • CAC 40 5182.99 5185.48
  • DAX 12281.86 12283.86
  • FTSE 100 7433.87 7435.37
  • ПЕТРОЛ 48.64 48.69
  • ЗЛАТО 1281.72 1282.22
  • СРЕБРО 17.07 17.10

Видео