Следващото първично публично предлагане вече се е заредило на хоризонта и всички бързат стремглаво да "правят пари".

Истерията е пълна, а най-често срещаният задаван въпрос в разговорите между инвеститорите е "Ти за колко ще пуснеш?", а когато всъщност е ясно, че ще има ограничения, примерно пускане на оферти до размера на портфейла, другият въпрос е "Колко ще излезе презаписването?".

"Какво значение има колко ще е презаписването, все ще вземем нещо", казват някои инвеститори. Дали това нещо обаче ще е достатъчно по размер, че да си струва - това вече е друг въпрос.

Пускането на оферти за първично публично предлагане може понякога да е доста трудоемко и ресурсоемко, особено ако става въпрос за по-малки суми, а очакваното презаписване, за което никой няма официално да коментира, е значително.

Да вземем в предвид първичното публично предлагане при Трейс. Презаписването там бе в размер на над 1 480 пъти, а оферти под 164 000 лв. дори не бяха удовлетворени. Какво обаче е струвало това на хората?

По-големите хитреци бяха пуснали оферти за значително повече пари отколкото имат. Това обаче също си имаше цена. Освен безсънните нощи, прекарани в очакване на резултатите, и притеснения от рода на "ами ако излезе по-малко, откъде ще взема парите?", както и безбройните телефонни разговори, част от инвеститорите прибегнаха и до заемни средства с "репо сделки", за да се подсигурят. Всички обаче знаят, че тези сделки струват пари.

Друга стратегия за подсигуряване на средства за първичното публично предлагане бе и закриването на позиции, за да се осигурят средства, които впоследствие бяха възстановявани, или нови загуби от комисиони.

Няма да споменаваме и досадните разходи и загуба на време, свързани с подаването на оферти, чакането на опашки в повечето от големите посредници, търсене на удобно време да излезем от работа и много други "малки спънки".

Резултатът след Трейс и рекордното му презаписване бе умопомрачителен, като остави "трейсианците" със значителен по размер кеш, част от който бе взет назаем.

И така, да стигнем до поредното първично публично предлагане на родната борса - това на Енемона, при което отново липсваше "логичното изискване", присъстващо на почти всички нормални фондови борси, включително и в северната ни съседка Румъния - парите предварително да се превеждат по специална подсметка и тогава да се подават оферти.

Та докъде стигнахме с последното такова IPO? По предварителни данни презаписването на привлекателната за инвеститорите емисия е в размер на 30 пъти. Методът на "букбилдинг" обаче доведе до това - удовлетворението на поръчките на индивидуалните инвеститори да е в размер на едно към 60, докато това на институционалните - едно към тридесет.

Този омразен за инвеститорите модел "букбилдинг", който е доста често предпочитан от собствениците на компании и мениджърите на емисии, води редица негативи след себе си.

Въпросът е, че по принцип не е лошо правилата да се определят преди провеждането на първичното публично предлагане, за да си направи сметка всеки инвеститор дали изобщо да си прави усилията да ходи да се занимава с тези неща.

Една от целите на първичните публични предлагания е по принцип да се даде възможност на по-широката публика да участва в капитала на дадено дружество. Ако обаче така продължават първичните публични предлагания, не се знае дали това ще се случи.

Доста е вероятно, ако тази порочна практика да не се искат парите предварително продължи, да станем свидетели на силен отлив от страна на индивидуалните инвеститори от участие в първични публични предлагания.

Всъщност не виждам особен смисъл в това да не се искат предварително парите. Единствената логика за такова нещо е може би страхът да не се провали първичното публично предлагане или да се търси едно силно "надуване" впоследствие. Ако цената обаче е подбрана правилно или дружеството е качествено, на този етап практиката е показала, че ставаме свидетели на сериозен инвеститорски интерес.

Да не се искат парите, поставя общо взето всички инвеститори в неизгодна позиция. От една страна, презаписването е толкова голямо, че институционалните инвеститори не могат да влязат сериозно в дадена позиция, като в същото време индивидуалните вземат толкова малко, че не знам дали разходите им няма да са по-големи от очакваната доходност.