Повече от половин век автопаркът на Куба не се е променял. Наскоро в страната бяха премахнати ограниченията за покупка на нови автомобили. За пръв път след Революцията и идването на Фидел Кастро на власт местните могат да имат кола без специални разрешения от държавата и безкрайни бюрократични процедури.

Това обаче с нищо не помага на обикновения кубинец. Почти веднага след като прекрачи парка на която и да е автокъща, мечтите на много местни да притежават автомобил бързо се изпаряват. За покупката трябват много пари.

Да определиш колите в Куба като много скъпи е сериозно смекчаване на фактите, посочва ТВ7. Повечето, които се предлагат в автокъщите, са върнати от фирми, които са ги отдавали под наем.

Километражите им са на стотици хиляди километри. Оказва се обаче, че те се продават на по-високи цени, отколкото струват нови извън островната държава.

4-годишен джип например струва 90 хил. долара. Цената на чисто нов седан пък е космическите 262 хил. долара. Месечната заплата на един кубинец е около 20 долара и малцина са тези, които могат да си позволят Peugeot на цената на Ferrari. При тези цифри не е изненада, че търговията не върви.

Властите в Куба защитават огромните данъци и такси върху колите с аргумента, че приходите от продажбите ще отиват за нова инфраструктура и подобряване на обществения транспорт.

Засега в държавните медии не се появява информация за тази очевидно провалена държавна политика. Според слуховете непосилните такси скоро ще бъдат премахнати и колите ще станат по-достъпни.

Години наред покупката на автомобил в Куба беше обвързана с изключително тежка бюрокрация. Първо всеки заинтересован кубинец трябваше да докаже, че може да си позволи кола. След това се чакаше официален документ, в който пише колко най-много може да струва возилото.

Следваше включване в дълъг списък с чакащи, а редът за покупка идваше след години. В тези списъци бяха включени основно лекари, известни спортисти и държавни служители, разказват местните.