Всяка нещо си има начало. Повечето от вас сигурно знаят, че въобще не е трудно да си купиш акции за пръв път. Да, разбира се, че налице е лека неувереност, несигурност и малка доза страх, но в момента в който купите акции осъзнавате, че всъщност самото действие е доста забавно и вълнуващо. Натискате бутона „Купи" мислейки си, че ще изкарате пари. Купувате дадена акция с малко от това, което наричаме „надежда".

Минало е време (седмици, месеци, години), акцията или се е покачила, оправдавайки вашите надежди и очаквания, носейки положителни емоции, или е паднала, разбивайки на пух и прах надеждите за печалба, или пък не се е променила много от цената, на която сте я купили, което ви навежда на мисълта, че от банков депозит бихте могли да изкарате повече за същия период от време. Независимо в коя от трите ситуации се намирате, идва момент, в който се замисляте да я продадете. Ето от тук започват проблемите и те са си чисто ваши, психологически.

Да кажем, че сте на печалба. Купилите сте акция „Х" на 40 лв. и тя е била доста „гореща". 9 месеца по късно, цената й е 80 лв. - удвоили сте парите си. Решавате, че може би е добра идея да продадете сега и по този начин да „заключите" печалбата си. Какво ви спира всъщност? Има определен брой емоции, които ни контролират и не ни позволяват да действаме логично.

Виждали сме акции, които от 40 лв. стават 80 лв. и след това 800 лв. Това всъщност ни спира да продадем на 80 лв. Наречете го алчност, наречете го опит да избегнем съжаление, когато акцията отиде на 500 лв., наречете го дори надежда. Опитваме се да оправдаем емоционалните си решения с неща, в които дори ние не вярваме. Отказваме обаче да приемем, че над 90% от решенията, които взимаме ежедневно са плод на емоция, а не на логика и разум.

Какво би станало, ако акцията не е мръднала от 40 лв.? Ако това е по време на бичи пазар, бихме се обвинявали, че не сме избрали правилната акция. Последното нещо, което бихме направили е да я продадем. Та тя не ни е изгубила пари. Все още има шанс, надежда или каквото още го наречете, акцията да започне силен ръст и да догони пазара. Мисля, че всички се досещате какво става в крайна сметка.

Представете си, че след като сте купили акцията на 40 лв., тя започне да пада още от следващата седмица? Казваме си нещо от рода: „Е, не мога да я продам СЕГА!. Виж колко е паднала!" или „Какъв е смисълът да я продавам, след като тя не струва почти нищо, мисля че трябва да я държа и да се... НАДЯВАМ нещата да се оправят.

В края на краищата, продажбата на акция или взаимен фонд, било то на печалба, загуба, или без промяна е краят на нашата първоначална надежда, когато сме купували. Ако акцията е без промяна или е на загуба, би следвало да си кажете: „Е, не е сега моментът." При всички случаи, продажбата на акцията потвърждава, че надеждата се е изчерпала.

Убеден съм, че повече хора са добри в избора си на акции. Даже някои са направо неотразими. Въпреки това обаче, по-голямата част от хората са изключително лоши „Продавачи". По-лошо от избора на лоша акция е да не можете да продадете добрите си акции когато трябва.

Автор: Мирослав Запорожанов, City Capital