494 719 български граждани работят извън населените места, в които живеят. Това е и втората най-голяма група, след тази на хората, които работят в собствения си град или село (69,5%). Това сочат официалните резултати от Преброяване 2021 към 7 септември 2021 г. в частта му, свързана с трудовата миграция в страната.

Въпреки че в последните години се наложи усещането, че едва ли не всеки втори човек работи от вкъщи, според статистиката на НСИ всъщност 121 235 лица, или 5.1% от отговорилите на въпроса са посочили, че са в подобен режим. Без фиксирано работно място са 100 547 лица, или 4.2%, а пътуващите рутинно в чужбина по служебни задачи са едва 13 086, или 0.5%.

София е лидер по трудови мигранти

Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица на възраст над 15 години, като от тях в селата живеят 262 238 души или 53.0%, а в градовете - 232 481, които представляват 47.0 на сто. В тази група водещи са мъжете - 56.9%, а по отношение на областното разпределение на трудовата миграция лидер е София - 45.3%, следвана от Перник - 44.9%, Пазарджик - 33.0%, и Кюстендил - 32.8%.

Очаквано големите градове са най-обичайната крайна точка на трудовите мигранти. От селата към градовете ежедневно пътуват близо 220 хил. души, или 44.6% от всички трудови мигранти. Втори по обхват е потокът между градовете - съответно 170 хил., или 34.4%. Потокът от градовете към селата съставлява 12.6% (63 хил.), а най-малко трудови мигранти има между селата - 42 хил. души, или 8.4% от всички пътуващи, за да работят.

От гледна точка на разпределението по индустии водеща е добивната промишленост, а най-много трудови мигранти има във възрастовите групи между 30 и 60 години.

Евростат: Все повече българи трудно свързват двата края Ново проучване на статистическата служба обхваща второто тримесечие на тази година

Учениците също пътуват

Немалко ученици също пътуват до други населени места, за да посещават учебните занятия. Техният брой е 176 440, или 21.7%. Сред най-малките учащи на възраст до 9 навършени години преобладават децата, които живеят и учат в едно и също населено място - 86.4%, но пък цели 12.8% пътуват, за да учат.

Този дял се увеличава с нарастването на възрастта. При децата от 10 до 19 навършени години е 21.7%, а при учащите на възраст 20 - 29 навършени години достига 43.4%.

Разпределението по етническа принадлежност показва, че самоопределилите се към турската етническа група по-често пътуват от населеното място, в което живеят, до други населени места, за да учат - 40.3%. Най-нисък е този дял при самоопределилите се към българската етническа група - 19.7%.