До поне 100 села у нас не пътуват автобуси или пък са без обществен транспорт по няколко дни в седмицата, показа проверка на вестник „Монитор“.

Според одит на Сметната палата, само в областите Видин, Монтана, Враца, Плевен и Ловеч до 48 населени места не пътува обществен транспорт.

До други 43 пък има транспортни връзки под 5 дни в седмицата. Това пък затруднява достъпа на хората до работа, както и до административни, здравни и образователни услуги.

От общо 51 общини в Северозапада за периода 2014-2016 г. 33 от тях са получавали държавна субсидия за обществени пътнически превози по нерентабилни линии. Сметната палата обаче е установила, че в разработването на транспортните схеми има нарушения.

Изискванията не са спазили в Белоградчик, Враца, Вършец, Кула, Мездра и Плевен. Те са лишили превозвачите от възможността да получават компенсации и са създали риск за превозната услуга, сочи още одитът.

Много села в област Добрич също са откъснати от света. Сред тях са генералтошевските Красен и Росица, където като учител е работил Йордан Йовков. Микробуси не стигат и до селища в общините Тервел, Крушари и Шабла.

Местните са принудени понякога да използват ученическите автобуси, за да стигнат до съседни села и да се снабдят с хляб, лекарства и стоки от първа необходимост. Връзката им обаче с областния център Добрич е мисия невъзможна.

За шабленското с. Божаново, където живеят петима души, ролята на обществен транспорт, магазин и аптека изпълнява кметският наместник, който ги снабдява с всичко необходимо. В Старозагорска област автобуси не пътуват до 7 селища, предимно махали около гр. Гурково, които се намират в труднодостъпен планински район.

Село Самотино е единственото във Варненско без връзка с околния свят, защото там живеят само двама души. От общо 149 села в областта няколко са с по 30-40 души възрастно население, но към тях има автобуси поне 1-2 пъти дневно.

Във Великотърновско най-тежко е положението в планинските села от общините Златарица и Елена. Заради малкото население и липсата на достатъчно пътници транспортните фирми, които обслужват района, са сметнали за нерентабилно да пускат рейсове всеки ден.

Те пътуват по 2-3 пъти в седмицата, а някъде само в петък и неделя. Единственият вариант за възрастните хора, на които им се налага да отидат до града, е да се примолят на шофьорите на ученическите автобуси да ги вземат.

Лош е транспортът и до места със сравнително добро местоположение, като с. Миндя, въпреки че до съседните Пчелище, Къпиново и Церова кория пътуват по 5-6 рейса на ден.

"Какво ще им стане да стигнат до Миндя, толкова ли много гориво ще изгорят за още 7-8 км", възмущават се местните. През последните години там живеят и над 40 британци, повечето възрастни хора. Те пък са принудени да си викат таксита и да плащат по 25-30 лв. в едната посока до Велико Търново.

В Пловдивско, Русенско, Кюстендилско обаче автобуси пътуват и до най-отдалечените планински селища, показа още проверката на „Монитор“.