В анкета 90% от софиянци искат премахване на паметника пред НДК. Това съобщиха от сдружението "Архитекти за София".

В част от мненията има идея той да се разруши и на негово място да се направи паметник на Хан Аспарух. В зоната на пространството около НДК може да се разположат хамаци и продажба на кафе за майките, да се обособят кътчета за карти и шах за по-възрастните. Може да се помисли и за постоянна сцена за изпълнители, обобщи предложенията на специалисти и граждани арх. Димитър Паскалев от сдружението.

Младите архитекти представиха и сайта за идеи и дебати за бъдещето на столицата - www.sofia2020.bg . 458 броя анкети от софиянци са събрали те за 16 дни по отношение на предложенията за оживяване на пространството около НДК. И като резултат от анализа на анкетата - 25% от гражданите на столицата биха дарили сума за такъв проект, 67% са заявили, че прекрояването на пространството е грижа на общината, а 51% от тях са за форма на публично-частно партньорство.

Ето част от идеите: около "топките", непосредствено пред главния вход може да се прави фестивал на цветята и да е средище, базар за представяне на произведения на изкуството. Има възможности и за улично изкуство за краткотрайни събития - сцени с конкурси за танго, например. Може да се направят зелен детски лабиринт, скейтърска рампа, "пееща гора", шезлонги с място за полягане, допълни идеите арх. Емилия Николова, член на УС на сдружението. Част от визията може да бъде и Лунапарк с виенско колело.

Все още е въпрос на дискусия дали около НДК пространството трябва да е подчинено на културните прояви или на атракциите, дали да има павилион на науката за по-любознателните, признават младите архитекти. Обект на размишления, предложения и дебати, в които са въвлечени или инициирани от архитектите са и пространствата на Борисовата градина.

Стратегия за развитие на обществените пространства на София са изготвили арх. Димитър Паскалев и Елена Мадисън като резултат от поредица събития и срещи, които от сдружение "Архитекти за София" са инициирали през юни 2011 г. на тема: "Обществените пространства на София - като генератор на култура, икономика и социална ангажираност". Елена Мадисън е урбанист от Проект за публични пространства /PPS/, Ню Йорк, която е гост и лектор на инициативата. PPS има 35 г. опит в областта на възстановяване и развитие на публични пространства в САЩ, Западна Европа, Азия и напоследък с проекти в Източна Европа.

Партньорите са направили и кръгла маса по проблема в столичния общински съвет. В дебатите и разговорите е проличала нагласата, че градът е зелен и прекрасен, но е имало и настроения, че повече от това не може да се направи. Друга част от хората твърдят, че градските пространства не са развивани последните 20-30 г.

Любопитна е била тезата за създаване на нестопански организации, които да поддържат парковете, както е в САЩ например. Те имат за парковете си туристическа карта, сайтове, график на събитията, организирани в тях. Тези организации са спонсорирани от бизнеса, работят с местните общности, подпомагани са от общините. При тях утвърдена практика е да се поставят свободни дървени столчета, които могат да се преместят на всяко място в парка и интересното е, че те не се крадат, разказаха специалистите от "Архитекти за София".

Трябва да се идентифицират общественозначимите места в градската среда, да се открият естествените пешеходни връзки и потоци между тях, е записано в стратегията. Обществените пространства са известни и с техните положителни икономически приноси и са сигурен път към подобряването на качеството на живот. Защото оживяването на площадите и улиците в комерсиалните пространства повишава пазарната активност, често довежда до повишаване на цените на недвижимите имоти в близост до тях, задържа младите, дава тласък на туристическия интерес.

80% от успеха на обществените пространства е в тяхното управление и поддръжка. Не е без значение привличането на бъдещите потребители в процеса на решения и поддръжка на обществената среда, пише в стратегията. Според авторите трябва да бъде предизвикано и доброволчеството, което има силен социализиращ ефект.

Източник: БГНЕС