DLA Piper, CMS Cameron McKenna, CMS Reich-Rohrwig Hainz, CHSH Cerha Hempel Spiegelfeld Hlawati ще обжалват пред ВАС решението на КЗК, с което бяха намерени за виновни в това, че заобикалят Закона за адвокатурата и по този начин създават недобросъвестна търговска практика, което представлява нарушение на Закона за защита на конкуренцията.

Самото решение е изненадващо, по своята същност, и поставя множество изключително сериозни въпроси на преден план, заявяват в отговор на решението на КЗК от адвокатските кантори. „Да припомним, че основният проблем се състои в ограничения за чуждестранни кантори, които могат да откриват офиси в България изключително и само чрез адвокати, вписани в България, и по-важното – трябва да работят в България, използвайки само имената на тези адвокати. Това представлява, по своята същност, ограничаване на конкуренцията и правото на установяване, регламентирано в Договора за Европейската общност“, посочват още от канторите.

КЗК се произнесе по казус, който не е от нейната компетентност, по молба на няколко български адвокатски дружества, в която няма конкретни обвинения и която не бе подкрепена от никакви доказателства. Всичко това беше подробно изложено и аргументирано, както в писмената защита на международните правни фирми у нас пред комисията, така и по време на изслушването на страните на заседанието, предшествало въпросното решение.

“Колкото и невероятно да е, с това решение КЗК, на практика, официално призна непълнотите и откровените архаизми на Закона за адвокатурата, който урежда адвокатската дейност не като стопанска дейност и определя за адвокатските дружества същия регистрационен режим като този за партиите и сдруженията в страната”, казва Генчо Павлов, съдружник в CMS Reich-Rohrwig Hainz, София.

Общоизвестна е преобладаващата практика в България адвокатите да регистрират търговски дружества, чрез които да извършват консултантска дейност, а не адвокатски дружества. Но все пак българските адвокати имат правно регламентирана възможност да се сдружават в адвокатски или граждански дружества, докато относно упражняването на адвокатска дейност от създадените съвместни практики на чуждестранни адвокати съществува празнота в закона. Тогава за каква недобросъвестна търговска практика или за какво заобикаляне на закона става въпрос, питат от санкционираните адвокатски кантори.

“Самите молители притежават собствени консултантски търговски дружества, които извършват дейност, аналогична на тази, извършвана от чуждите дружества у нас. Представили сме доказателства в тази насока. Затова, ако КЗК прецени, че това е нарушение, би следвало да се самосезира и срещу тях, както и срещу всички консултантски дружества, които наемат правоспособни юристи, за да предоставят качествени услуги на своите клиенти. Противното би било проява на двоен стандарт”, посочва и Питър Валерт, управляващ съдружник, DLA Piper Weiss-Tessbach, София.

“Законът за адвокатурата задължава адвокатските дружества да имат в името си и имената на някои от съдружниците. Нашата фирма е основана в далечната 1700 г. Уверявам ви, че и г-н Камерън и г-н МакКена са в невъзможност да се регистрират във Висшия адвокатски съвет“, допълва и Дейвид Батс, управляващ съдружник, CMS Cameron McKenna, София.

Още по темата:

КЗК санкционира адвокатски дружества за недобросъвестна практика