„АПИС” препоръча на министъра на държавната администрация и административната реформа Николай Василев да чете по-внимателно законите и европейските директиви. Препоръката е в отговор на публикуваното в сайта на министерството на държавната администрация съобщение, в което се изразява учудване от „необоснованите коментари” на частната фирма.

В понеделник компанията, която е един от водещите доставчици на правен софтуер у нас, внесе жалба в Комисията за защита на конкуренцията срещу обявената от министър Василев поръчка за Справочна информационна система за цялата държавна администрация в страната.

Основният довод на жалбоподателя е, че министър Василев е превишил правомощията си и е открил неправомерно поръчка за централизирана доставка. От „АПИС” твърдят, че законът не разрешава на отделните възложители да правят централизирани поръчки. Те могат да възлагат само за своите вътрешноведомствени нужди. Когато се налага да се направи централизирана доставка за нуждите на други възложители, поръчката следва да се осъществи от специално създаден от Министерския съвет централен орган.

„Министър Василев стъпва погрешно в коловоза на своя предшественик Калчев и се изживява като ръководител на суперведомство с правомощия по-големи дори от тези на Министерския съвет – заяви управителят на „АПИС” Васил Христович. – Министърът обаче не е централизиран орган по смисъла на закона и може да поръчва само за нуждите на ръководеното от него ведомство.”

Създаването на централен орган за поръчки е предвидено в Директива 2004/18/ЕО, твърдят юристите на „АПИС”. Според българския закон за обществените поръчки, който транспонира изискванията на евродирективата, централизиран орган се създава от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката (чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗОП).

Управителят на „АПИС” В. Христович изрази също учудването си, че от министерството открито оспорват нормативното изискване за публикуване на предварително обявление за поръчката. Според закона предварително обявление следва да се публикува за всички поръчки, чиято стойност надхвърля 450 хил. лв. (чл. 23, ал. 1 от ЗОП), а когато стойността е над 750 000 евро – обявлението следва да се изпрати и до Европейската комисия за публикуване в „Официален вестник на ЕС” (чл. 45а, ал. 3 от ЗОП).

„Поддържаме жалбата си и вярваме, че компетентните български и европейски институции ще намерят нашите доводи за основателни и ще предприемат мерки за прекратяването на процедурата”, категоричен е Христович.