Президентът на Австрийската камара на фармацевтите изпрати официални писма до председателя на Народното събрание и до министъра по европейските въпроси в подкрепа на позицията на Българския фармацевтичен съюз /БФС/ за въведения в България принцип "един фармацевт - една аптека", съобщиха от съюза, цитирани от БТА.

Според изследване на Австрийския институт по здравеопазване, отхвърлянето на принципа "един фармацевт - една аптека" в някои европейски страни е довело до вертикална интеграция на пазара, създаване на монополи и ограничаване на конкуренцията.

Опитите да се осуети влизането в сила на този принцип в България предизвикаха реакцията на фармацевтичната общност в Европа, се посочва в съобщението. Причината според БФС е, че в Народното събрание беше прокарано необосновано голямо удължаване на гратисния период за въвеждане на етичния модел на собственост върху аптеките.

Принципът, известен като "един фармацевт - една аптека", предвижда аптеки да могат да се откриват само от фармацевти и всеки от тях да може да притежава само по един обект.

След Италианския фармацевтичен съюз своята категорична подкрепа за въвеждането на това изискване в България изрази и Австрийската камара на фармацевтите.

В писмото на президента на камарата маг. фарм. Хайнрих Бургасер до председателя на Народното събрание Георги Пирински и до министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова се посочва, че въпреки че в Австрия този принцип е съпътстван от ограничения върху юридическата форма на аптечните дружества и забрана за управление на повече от един обект, аптеките в Австрия са успели да разширят обхвата на предлаганите от тях услуги и дори да създадат нови работни места.

Според него австрийската система е доказано успешна и не допуска редица недостатъци на режима на свободно отваряне на аптеки, като например откриването на прекалено много обекти в гъсто населени места за сметка на рядко населените селски райони.

"Забраната върху притежаването на повече от една аптека предотвратява възможността за създаване на вертикално-интегрирани фармацевтични предприятия. Единствената цел на тези предприятия е придобиването на допълнителни облаги при продажбите и дистрибуцията, за сметка на независимите и коректни аптеки, работещи в полза на пациентите си.

Не трябва да се забравя, че вертикалната интеграция между фармацевтичните предприятия и аптеки се съпътства от ограничаване на спектъра от предлагани продукти и услуги. Това може да се види например в Норвегия", пише още Бургасер.

Той изтъква, че аптеката е по-скоро здравна институция отколкото търговско предприятие и следователно правилата на свободната и неограничена конкуренция не могат да се прилагат.

"Лекарствените продукти са специални продукти, а не обикновени потребителски стоки. Вместо да стимулират употребата на лекарства чрез реклама и така да увеличават продажбите си, аптеките се стремят да осигурят оптимално лечение на пациентите си", заявява Бургасер. Тази теза се потвърждава и от специално проучване на Австрийския институт по здравеопазване.