До 2014 г. правителството запазва целта на фискалната политика за постигане на балансирана бюджетна позиция на консолидирано ниво и недопускане на дефицит над 2% от БВП по европейската методология ESA 95, съобщиха от МФ.

В средносрочен план се предвижда свиване на дефицита до 0,5% от БВП през 2014 година при запазване на данъчните ставки при преките данъци, плавно повишаване на някои акцизни ставки до достигане на минималните за Общността в договорените срокове, както и повишаване на събираемостта. Това се посочва в одобрената от Министерския съвет Бюджетна прогноза за периода 2012-2014 година.

Решението на правителството за одобряване на средносрочната бюджетна прогноза, приемане на разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, без по общини, за същия период, както и за одобряване на актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг, е публикувано на интернет страницата на Министерството на финансите.

С решението правителството си поставя за цел ограничаване на консолидираните разходи до 40% от БВП, като в това число са включени вноската на България в общия бюджет на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и националното съфинансиране.

Макрикономическата прогноза до 2014 година предвижда умерени темпове на растеж на икономиката от порядъка на 3,6% до 4,4%. Вътрешното търсене ще засилва положителния си принос, като стимулира вноса. Това ще се отрази и в намаление на нетния износ. Въпреки това, делът на вътрешното търсене спрямо БВП ще остане под равнищата от предкризисните години.

През 2011 година се очаква нарастване с 3,1% на крайните потребителски разходи на домакинствата, което ще се отрази в повишаване на потреблението с 1,9 процентни пункта или 3,2% спрямо 2010 година. Основна причина за това е ниската база от предходната година. В периода до 2014 г. се очаква ръст на частното потребление с умерени темпове от около и над 4 процента.

През тази година се очаква и възстановяване на положителната динамика на инвестициите, оценявана на 5,5% в реално изражение. Очакваната по-висока инвестиционна активност е свързана с повишаването на вътрешното търсене и увеличението на износа. Очаква се темпът на увеличение на износа да се забави до 8,2% спрямо 2010 година поради по-високата база през същата година. В средносрочен план прогнозата е ръстът на износа да се установи на равнище малко над 7 на сто. До 2014 г. очакваното забавяне в темпа на износа е свързано и с ограничаване на темпа на вноса до около 7,3% в края на периода.

През 2011 г. се прогнозира стабилизиране на пазара на труда след негативните развития през предходните две години. Очаква се плавно намаляване на безработицата през втората половина на 2011 г. при относително запазване на миналогодишните равнища през първото полугодие на настоящата година.

Очаква се средногодишната стойност на безработицата за 2011 г. да достигне 10,% и ръст на заетостта с 0,2 на сто. Относително високите нива на безработицата ще задържат ръста на средната работна заплата в страната. В периода 2012-2014 г. обаче се очаква ускоряване на ръста на производителността, съпроводено с умерен ръст на заетостта и намаляване на безработицата, която се очаква да падне до 8,9% през 2014 година.

С изключение на 2011 г., хармонизираният индекс на потребителските цени се очаква да постепенно да намалява до края на програмния период. През 2011 г. средногодишната инфлация се очаква да достигне 3,9%, основно под влияние на привнесената инфлация, резултат от повишаващите се международни цени на ресурсите, както и поради възстановяващото се вътрешно потребление.

В периода 2012-2014 г. се очаква ограничаване на ръста на цените на търгуемите стоки поради повишаването на производствената активност и производителността на труда в промишлеността. В средносрочен план се очаква повишаване на цените на услугите в сравнение с тези на храните и на нехранителните стоки. Като несъществен е оценен приносът върху инфлацията на административните цени и данъчната политика.

От тази година се очаква и постепенно възстановяване на притока на чужди капитали към страната и умерено възстановяване на външното финансиране на фирмите. Поради високата ликвидност на банките същевременно не се очакват съществени входящи потоци към банковия сектор.

В средносрочен план дефицитът по текущата сметка на платежния баланс ще остане на нива до 4% от БВП. Влияние върху устойчиво ниския дефицит ще окаже относително ниското отрицателно търговско салдо (под 10% от БВП), както и по-големите трансфери, предимно от ЕС и положителният принос от страна на услугите, сочи още макроикономическата прогноза.