Въпреки че броят на кината в България намалява, интересът на гражданите към тях се увеличава, растат и приходите им през 2010г.. Увеличават се посещенията и в театрите, а намаляват тези в музеите, сочи националната статистика за културния живор у нас.

Ето и по-подробни данни, предоставени от НСИ:

Музеи

Към края на 2010 г. в страната функционират 201 самостоятелни музея (184 музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, и 17 филиала към тях) с 6 320 хил. музейни материала. В сравнение с 2009 г. броят им намалява с 13.0%. Музеите се разпределят на два основни вида: общоисторически и специализирани (включително художествени галерии).

През 2010 г. са развивали дейност 91 общоисторически музея с 4 715 хил. експоната и 110 специализирани музея с 1 605 хил. експоната. Музеите на изкуствата (художествените галерии) са 38 със 169 хил. експоната.

Посещенията в музеите през последната година намаляват от 4 373 хил. през 2009 г. на 4 253 хил. през 2010 г., или с 2.7%, като най-нисък е относителният дял на посещенията в музеите на изкуствата - 442 хил. (едва 10.4% от посещенията във всички музеи).

В сравнение с 2009 г. общите приходи на музеите през 2010 г. (34 406 хил. лв.) намаляват със 7.6%, а субсидията от бюджета на отворените за посещения музеи се увеличава с 3.0 процентни пункта. През 2010 г. от европейски програми и проекти музеите са получили близо 2% от общите им приходи.

През 2010 в сравнение с 2009 г. се установява минимално увеличение на общия персонал - от

2 432 на 2 500, или с 2.8% (68 лица), а научните сътрудници и уредниците намаляват с 2.5% (23 лица).

Сценични изкуства

През 2010 г. в развиващите дейност 73 театъра в страната са организирани 11 449 представления, които са посетени от 1 677 хил. зрители. В сравнение с 2009 г. представленията се увеличават с 3.7%, а посещенията - с 4.1% (66 хил.). Средният брой посетители на един театър през 2010 г. нараства в сравнение с 2009 г. от 20 на 23 хил., а на едно представление - от 146 на 147 души.

От театрите по вид най-голям е броят на драматичните театри - 41, в които през 2010 г. са представени 5 703 спектакъла, което е с 6.9% повече в сравнение с предходната година.

През 2010 г. дейност в страната развиват 51 музикални колектива - 6 филхармонии, 27 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 18 оркестъра. В сравнение с 2009 г. представленията се увеличават с 16.1%, а посещенията - с 40.4%.

През 2010 г. 29 дружества и сдружения са организирали 48 рецитала (художествено слово), посетени от 6 122 зрители.

Организирани са общо 713 концерта, посетени от 341.5 хил. лица, като най-висок е относителният дял на естрадните концерти (поп, рок, фолк и др.) - 147 концерта със 192.5 хил. посетители.

Библиотеки

Статистическото изследване обхваща библиотеките с библиотечен фонд над 200 хил. библиотечни материала, които през 2010 г. са общо 47. Техният библиотечен фонд се състои от 34 781 хил. библиотечни документа: книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и други. През 2010 г. читателите са 220 хил., което е с 5.6% по-малко в сравнение с 2009 г.; намаляват и посетителите в библиотеките - с 26 хил., или с 0.9%.

Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий" през 2010 г. има 7 753 хил. библиотечни документа. В сравнение с 2009 г. този фонд се увеличава с 57.6 хиляди.

Регионална библиотека има във всеки областен град с изключение на София област. Това са 27 библиотеки с библиотечен фонд 11 442 хиляди. Заетият библиотечен фонд в тези библиотеки в сравнение с предходната година намалява с 21.9 хил. (0.6%).

През 2010 г. книгите в библиотеките са 18 096 хил., или 52.0% от общия библиотечен фонд, и в сравнение с 2009 г. делът им намалява с 0.5 процентни пункта (299.0 хил.). Делът на продължаващите издания през 2010 г. е 13.4% от общия библиотечен фонд, а на другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, патенти и стандарти и микроформи) - 34.5%, и в сравнение с 2009 г. се увеличава с 0.2 процентни пункта.

Аудио-визуална дейнсот

Към аудио-визуалната дейност се включват филмовото производство, дейността на кината, радио и телевизионната програмна дейност.

През 2010 г. са произведени 144 филма (пълнометражни, късометражни и среднометражни). В сравнение с 2009 г. общият брой на всички видове произведени филми в страната се увеличава с 30.9%

Произведените документални и образователни късометражни и среднометражни филми през 2010 г. са 86 - с 1.7 пъти повече в сравнение с 2009 година. Броят на игралните късометражни и среднометражни филми през 2010 г. е 17, което е със 7 повече спрямо 2009 година. Произведените пълнометражни филми намаляват 1.8 пъти (със 17 броя). Делът на произведените филми за киномрежата през 2010 г. съставлява 9.7% от общо произведените филми и в сравнение с 2009 г. този дял намалява с 3.0 процентни пункта. Произведените игрални пълнометражни филми за киномрежата са 11 - с 3 бр. повече от 2009 година. Произведените филми само за телевизията през 2010 г. са 69.4% от всички произведени филми, което е с 16.1 процентни пункта повече в сравнение с 2009 година.

Кино

През периода 2006 - 2010 г. броят на кината в България продължава да намалява и в края на 2010 г. е 42, или с 63.6% по-малко в сравнение с 2006 г., но през последните три години се наблюдава увеличение на броя на екраните - до 151 екрана през 2010 г., в резултат от строителството на нови съвременни кина, обзаведени с модерна техника.

През 2010 в сравнение с 2009 г. посетителите в кината се увеличават с 36.7%, а приходите от билети - с 44.5%. Средната цена на билет за страната през 2010 г. е 7.94 лв., или с 5.7% (0.43 лв.) по-висока в сравнение с 2009 година. Най-висока е цената на билетите в област Плевен, следвана от областите Стара Загора, Велико Търново, Варна, Пловдив и София (столица).

За 2010 г. най-голям е броят на кината в Югозападния район - 14 кина със 118 хил. прожекции, посетени от 2.7 млн. зрители. В сравнение с предходната година прожекциите са се увеличили с 9.7%, а зрителите - с 19.7% (446 хил.). В столицата са работили 11 кина, в които са прожектирани 1 720 филма - с 5.4% по-малко в сравнение с 2009 г., от тях: 240 български, 627 европейски, 656 от САЩ и 197 от други страни.

Радиопрограмна дейност

През 2010 г. радиооператорите (86 бр. - радиа и радиомрежи) са излъчили 674.4 хил. часа радиопредавания, което е със 7.2% по-малко в сравнение с 2009 година. От всички предавания в страната през 2010 г. най-голям е делът на музикалните - 40.2%, като в сравнение с 2009 г. този дял намалява с 2.1 процентни пункта. Новините, бюлетините, коментарите, спортните новини и прогнозата за времето заемат 11.8% от всички предавания, което е с 1.3 процентни пункта повече в сравнение с 2009 година. Увеличава се и делът на информационно-тематичните предавания от 7.8% през 2009 г. на 10.7% през 2010 г., или с близо 3.0 процентни пункта. За разлика от предходната година делът на образователните програми и на програмите за изкуство и култура през 2010 г. намалява с 0.6 и 0.2 процентни пункта (съответно с 5 304 и 2 767 часа).

През 2010 спрямо 2009 г. детските и младежките предавания намаляват почти наполовина (от 31.1 хил. на 16.6 хил. часа). В същото време делът на забавните предавания остава постоянен - 3.1%, а този на информационно-забавните се увеличава с 0.3 процентни пункта. През 2010 г. делът на излъчените реклами е 3.5% от всички предавания, или с 1.3 процентни пункта по-малко от 2009 година.

Телевизионна програмна дейност

През 2010 г. в страната са действали 100 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 660.8 хил. часа. В сравнение с 2009 г. часовете телевизионни предавания намаляват с 4.9%. Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 34.3% от всички предавания, и остава непроменен в сравнение с 2009 година.

Делът на музикалните предавания нараства от 17.8% през 2009 на 19.5% през 2010 г., или с 1.7 процентни пункта. Същевременно се увеличава делът на информационните предавания с 0.8 процентни пункта, на образователните предавания - с 0.3 процентни пункта (1 339 часа), а делът на информационно-забавните и на младежките предавания остава постоянен, съответно 3.8 и 0.7%. Намаление с 1.8 хил. часа (11.1%) се наблюдава при детските предавания през 2010 в сравнение с 2009 година. Относителният дял на излъчените реклами през последната година е 5.2% от всички предавания и в сравнение с 2009 г. този дял намалява с 0.1 процентни пункта (2.7 хил. часа).