Икономиката на страната ще нарасне с 2.6% през 2016 г. и леко ще се забави до 2.5% през следващата година. Ръстът на БВП за 2018 и 2019 г. се очаква да възлезе на 2.7%. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на Министерството на финансите.

Вътрешното търсене ще бъде водещо за растежа както по линия на потреблението, така и на инвестициите.

Безработицата, която в края на 2014 г. бе на ниво от 11.4 на сто и 9.1 на сто в края на миналата година, се очаква да намалее до 8.1% към 31 декември 2016 г. Спад се прогнозира и в идните 3 години – съответно до 7.3 на сто в края на 2017 г. и респективно 6.8 и 6.5% за 2018 и 2019 г.

Периодът на дефлация обаче е към своя край. Прогнозата на Министерството на финансите за 2016 г. е за дефлация от 1%,спрямо 1.1 и 1.6 на сто през предходните две години. В периода от 2017 до 2019 г. в страната се очаква инфлация от съответно 1.5, 1.6 и 1.8%.

Отчитайки еднократния ефект върху бюджетното салдо за 2016 г., в настоящата прогноза се запазват целите за дефицита за периода 2017 – 2019 г., съответно на 1.4%, 1% и 0.5% от БВП, заложени в пролетната средносрочна бюджетна прогноза.

Приходите, помощите и даренията по КФП за периода 2017 – 2019 г. се движат в границите между 38.4% и 37.7% от БВП.

Тенденцията за лек спад през годините при очакван ръст през 2017 г. спрямо очакваното изпълнение на приходите за 2016 г. е в резултат на мерките за повишаване на събираемостта на данъчните приходи, промените в социално-осигурителната политика и прехвърляне на неданъчни приходи за 2017 г., разчетени в програмата за 2016 г.

Общите разходи по КФП в средносрочен план показват тенденция на намаление от 39.8% от БВП през 2017 г. до 38.2% от БВП през 2019 г.

Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г. предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 и 2019 г.

От 1 януари 2017 г. необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 г. и 8 месеца за жените и 38 г. и 8 месеца за мъжете в 2019 г.

Вследствие на постигната фискална консолидация, нивото на публичен дълг е стабилизирано на ниско и устойчиво равнище, далеч под средното ниво за еврозоната и ЕС, както и Маастрихтския критерий за публичен дълг към БВП, като за 2017 г. не се предвижда емитиране на нов външен дълг в рамките на Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.

Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2017 – 2019 г., съотношението държавен дълг към прогнозния БВП се очаква да бъде около 25% към края на периода, което се обуславя от подобрената бюджетна позиция на страната.