България не подкрепя въвеждането на нови данъци, тъй като това ще доведе до допълнително данъчно бреме за гражданите и бизнеса в ЕС. Това е позицията на страната ни по предложението на Европейската комисия за въвеждане на нови собствени ресурси - Данък върху финансовите транзакции (ДФТ) и нов ДДС-ресурс, информираха от пресцентъра на Министерството на финансите.

„България счита, че въвеждането на ДФТ на ниво ЕС без да е постигнато съгласие за въвеждането му на глобално ниво, би застрашило конкурентоспособността на финансовите центрове в съюза. Такова съгласие на този етап не изглежда реалистично. Страната ни счита още, че с предложението за въвеждане на общ европейски ДДС се изземат национални функции по отношение на данъчното облагане", се казва в съобщението.

Становището е част от изготвените от Министерството на финансите проекти на шест Рамкови позиции по проекти на законодателни актове на ЕК, съобщението за които бе публикувано от Европейската комисия в края на този юни. Докладът с позициите по предложените от Комисията проекти беше одобрен в сряда от Парламентарната комисия по европейски въпроси и контрол на европейските фондове и бе представен от заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева.

България ще подкрепи предложението на ЕК за общия размер на следващата многогодишна финансова рамка (1.03 трлн. евро или 1.05% от БНД на ЕС). В проекта за Регламент относно многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. се предлага и увеличение с близо 5% на поетите задължения в сравнение със сегашната финансова рамка до 2013 година.

„Страната ни определя предложението като амбициозно, но реалистично и подкрепя увеличението, като счита, че то ще допринесе за изпълнението на новите приоритети на ЕС. България подкрепя и предложението за 7-годишна продължителност на следващата многогодишна финансова рамка, като през 2016 година ЕК ще представи оценка на изпълнението на финансовата рамка", е позицията на България в случая.

България ще настоява още за увеличение на средствата за Кохезионната политика за осигуряване на балансирано и устойчиво развитие и избягване на развитие на две скорости на територията на ЕС.

Ключови за България продължават да бъдат инвестициите в базисна инфраструктура. Страната ни би подкрепила предложението на ЕК за нова категория на регионите с въвеждането на т.нар. „преходни региони" с БВП на глава от населението между 75% и 90% от средното за ЕС, с което ще се разшири обхватът на Кохезионната политика до всички държави-членки. „Това обаче не трябва да бъде за сметка на намаление на средствата за най-слабо развитите региони", заявяват от МФ.

По отношение на Общата селскостопанска политика част от предложенията на ЕК предвиждат постепенно намаляване на дела на политиката в бюджета на ЕС до 2020 година, запазването на архитектурата на ОСП, както и обвързване на 30% от директните плащания с мерки за опазване на околната среда (т.нар. зелени инвестиции).

„България е за справедлив подход за разпределение на средствата между държавите-членки, който да доведе до премахване на различията между равнищата на директна подкрепа, което ще създаде еднаква основа за конкуренция. Страната ни подкрепя въвеждането на „зелен" компонент в директните плащания по ОСП, но счита, че предложеният дял от 30 на сто е прекалено висок и следва на държавите-членки да бъде дадена възможност за гъвкавост сами да определят този процент", се казва в съобщението на министерството.

Очаква се страната да подкрепи и предложението на Комисията за създаване на Инструмент за свързване на Европа (Connecting Europe Facility). Предлага се Инструментът да финансира предварително определени приоритетни транспортни, енергийни и проекти в областта на информационната и комуникационната инфраструктура.

„България ще настоява с Инструмента да се даде приоритет на свързването на Югоизточна Европа с Централна и Западна Европа, както и да се изясни по какъв начин ще бъдат засегнати пакетите на отделните страни при използване на средства от Кохезионния фонд", става ясно от информацията. „Страната ни ще постави сериозен акцент върху развитието и изграждането на подходяща енергийна инфраструктура, която да гарантира сигурността и диверсификацията на енергийните доставки".

Ще подкрепим и предложението да се увеличи процентът на средствата за изпълнение на мерките, финансирани в областта на вътрешните работи, включително по фондовете „Миграция и убежище" и „Вътрешна сигурност". Приоритет за страната ни обаче е увеличението на средствата за контрол на външните граници и управление на нелегалната миграция.

Сн.: Боряна Пенчева, заместник - министър на финансите на България