България – първенец по разходи за сигурност и отбрана

2791
България – първенец по разходи за сигурност и отбрана

Тази седмица за първи път Националният статистически институт (НСИ) изнесе данни за броя на наетите лица в администрацията на изпълнителната власт на централно и местно ниво за месеците юли, август и септември, се казва в материал на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Лицата по трудово или служебно правоотношение, работещи в държавните структури, са 97 204 през септември – последният отчетен месец. Работещите в администрацията на изпълнителната власт възлизат на 17% от броя на всички заети в обществения сектор.

Все още се разполага с прекалено къс времеви период, за да се проследи каква е тенденцията за развитие на сектора и правят ли се изобщо някакви съществени реформи за оптимизация на държавния апарат в изпълнителната власт. Но подетата инициатива от НСИ води до други важни въпроси: Къде се намира България спрямо останалите европейски държави по численост на администрацията?; Къде се намира страната по някои от основните пера, по които се харчи бюджетът? Дават ли резултат изхарчените пари и администрацията, разполагаща с тях?

За да се направи подобно сравнение могат да се използват данните от Евростат, което предлага информация за броя на наетите в администрацията, занимаваща се със нормотворчеството, изпълнението, финансирането на различните политики, както и администрацията, свързана със сектора на отбраната и националното осигуряване.

Погледът може да се направи за 2008-2009г., тъй като това са последните две години, за които са достъпни пълни данни – брой държави, администрация и разходи.

Според данни на Евростат за 2008г. и 2009 г. броят на хората в България, заети в структурите, занимаващи се с по-горе описаните дейности, възлиза на 233 100 души. За същия период трудовозаетите в цялата икономика са 3 255 500 души (средни стойности за 2008г. и 2009г.). Т.е. приблизително 7% от всички работещи са били заети във въпросните структури. Може да се каже, че България стои относително добре спрямо останалите държави в ЕС, в който средното ниво на заетост по дадените показатели също възлиза на 7%. Същевременно държавите с най-добри резултати са с 5% заетост спрямо всички работещи, като към тях спада и Румъния, а тези с най-раздути структури достигат 12% (Люксембург ).

И тъй като бройката е важна, но средствата, с които разполагат органите, са още по-важни, е задължително да се обърне внимание и какво количество пари се оставя в ръцете на тези 7%, за да се разпореждат с някои от основните държавни политики и предоставяни услуги. В случая разглеждаме харчовете за общофункционалното управление на държавата (основните публични услуги като администрация, управление и подпомагане на изпълнителните и законодателните органи; финансови и международни въпроси; местна власт и др.), както и две от основните функции на държавните органи – отбрана и вътрешна сигурност.

Изчислявайки средната стойност на разходите за администрация България отново се позиционира в средата спрямо тридесетте европейски държави, влезли в проучването, с 5,7% разходи от БВП, което дори е малко под средното ниво за ЕС27 – 6,5%. Съответно държавата с най-ниски разходи е Естония – 3,3%, а с най-високи - Кипър (11,2%). Най-голяма част от тези разходи отиват за администрация на законодателните и изпълнителните органи, финансови и международни въпроси, както и за изплащане на държавен дълг.

Що се отнася до втората държавна функция, която ни интересува – отбрана, и тук България има относително средно ниво на разходите спрямо БВП – 1,3%, като разходите отиват изцяло за военна отбрана. Средното ниво в ЕС за разходи по това перо (за 2008г. и 2009г.) възлиза на 1,55% от БВП, като държавата с най-нисък процент е Исландия – 0,05%, а тази с най-висок дял е Гърция – 3,4% от БВП.

При разходите за вътрешен ред и сигурност обаче нещата се променят. В тези разходи се включват разходите на са полицейските служби, пожарната защита, съдилища и затвори. В тази класация България се появява на първо място по разходи за сигурност. Средната стойност на харчовете, които правителството прави, се равнява на 3% от БВП, изпреварвайки Обединеното кралство, Естония, Словакия. За същия период средния разход за ЕС за вътрешен ред и сигурност се равнява на 1,9% от БВП. Държавата ни прави близо 30% повече разходи за поддържане на вътрешния ред и осигуряване сигурността на гражданите, отколкото по-голяма част от държавите в Европа.

От разбивката на разходите се вижда, че най-голям процент - 1,6% от БВП - се харчи за полицейски услуги, като тук ни изпреварва единствено Кипър – 1,7%, а средното ниво за Европа възлиза на 1%. Следват административните разходи за съдилища, където България отново е на първо място – 0,7% от БВП, заедно с Полша. Средното ниво за Европа по това перо възлиза на 0,4%. Прави впечатление, че по разходи за пожарна защита отново се нареждаме на първо място спрямо държавите, за които има данни, с 0,4% от БВП. Дори държави като Испания и Италия, които имат много по-топъл климат и традиционно са заплашени от това природно бедствие през летните месеци, имат по-малки разходи – 0,1% от БВП.

Защо е важно да се обърне внимание на по-горе описаните харчове? Един от основните индикатори за наличието на добри бизнес условия и конкурентоспособност в дадена държава е защита на собствеността. Според класацията на Световния икономически форум „Глобална конкурентоспособност 2011-2012” България заема едни от крайните места –съответно 119-то от 142-ро - по защита правото на собственост. Това се дължи както на неефективната правна уредба, така и на лошата работа на правоохранителните органи, за които, както видяхме, България има най-големи разходи спрямо останалите държави в Европа. Същото се получава и с показателите за организирана престъпност – 124-то място от 142 страни и надеждност на работата на полицията – 106-то място от 142.

Очевидно е, че големите харчове за отбрана и сигурност не са определящи за сигурността в дадена държава. Не и когато имаме неефективни и слаби институции, какъвто е случаят с България За сравнение може да се дадат страни като Дания, Норвегия или Швеция, които са на едни от първите места по конкурентоспособност и имат едни от най-ниските разходи за полиция като % от БВП. По-горният прост анализ още веднъж показва нуждата от дълбоки реформи и оптимизация на структурите за отбрана и сигурност, които срещу огромни средства предоставят крайно незадоволителна услуга за обществото.

*Данните за трудовозаети; наети в държавната администрация и процент на правителствените разходи от БВП по функции са взети от Евростат. Крайните резултати са средни стойности от 2008г. и 2009г;

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Напротив!!
# 0
19:12 | 3 December 2011
Полицията има нужда от сериозни и много дълбоки реформи. Да се повиши ефективността, чрез повишаване на квалификация, нова техника, въоръжение, нови технологии, нови автомобили, силна оптимизация на персонала до 45%.. и нов закон за полицията. Грамотни ръководители и министър. Половината в родното МВР са гащници събрани от пътя турби, посредствени, неграмотни със съмнителни физически данни.Защото! за съжаление, не е далеч момента в който тези дето влизат по грешка в чужди апартаменти, ритат, викат за кураж с макаровчета и се иживяват като Рамбовци от американски филми ще се изненадат на някоя врата, а обирите и престъпленията ще стават все по изобредателни и все повече.
щурец
# 1
18:12 | 2 December 2011
Моля не пипайте Армията и Полицията.........
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg