Населението на България намалява с близо 50 хиляди души през 2018 г., показват данните на Националния статистически институт. Продължава процесът на застаряване на населението, като в края на миналата година хората над 65-годишна възраст заемат дял от 21.3%.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г., населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.

Мъжете са 3 395 701 (48.5%), а жените - 3 604 338 (51.5%), тоест на 1 000 мъже се падат 1 061 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете.

Най-висок е делът на възрастните хора в Италия (22.6%), следвана от Гърция (21.8%) и Португалия (21.5%). Общо в осем страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура - под, в и над трудоспособна възраст. През 2018 г. броят на трудоспособното население намалява с почти 48 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година.

Териториално разпределение на населението

Към края на миналата година в градовете живеят 5 159 129 души, или 73.7%, а в селата - 1 840 910 души, или 26.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Напълно обезлюдените селища са 164. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - съответно 64, 55 и 11. В 1 193, или в 22.7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С над 100 хил. жители са шест града в страната, в които живеят 34.4% от населението на страната - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора.

Статистически райони

Половината от населението на страната (50.2%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 742 хил. души, или 10.6% от населението на страната.

През 2018 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2017 г., като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.8%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.3%.

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 84 865 души, или 1.2% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 120 души (19.0%).

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 73 общини с население под 6 000 души живеят едва 4% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.3%

Раждаемост

През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година, броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2018 г. е 8.9%, като отчита спад от 0.1 процентни пункта спрямо предходната 2017 г.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен (12%), София (9.8%) и Ямбол (9.8%). В деветнадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян (6.3%), Габрово (6.8%) и Видин (6.8%).

Коефициентът на раждаемост в държавите от ЕС през 2017 г. е 9.9% по данни на Евростат. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия (12.9%), следвана от Франция и Швеция - по 11.5%. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия (7.6%).

Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31 декември 2018 г. броят на жените във фертилна възраст е малко над 1.49 милиона, като спрямо предходната година намалява с 26 хиляди, а спрямо 2011 г. - със 159 хиляди.

През 2018 г. броят на децата, родени от майки под 18 години, е 3 073. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години - от 2 108 през 2017 г. на 2 154 през 2018 г.

От 1991 г. се наблюдава трайна тенденция на увеличаване на абсолютния брой на извънбрачните раждания. Техният относителен дял нараства от 18.5% през 1992 г. на 42% през 2001 г. и на 56.2% през 2011 г. През 2018 г. броят на извънбрачните раждания е 36 656, или 58.6% от всички раждания.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65%) е по-висок, отколкото в градовете (56.5%). За 78.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак, отбелязват експертите на НСИ.

Смъртност

Броят на умрелите лица през 2018 г. е 108 526, а коефициентът на обща смъртност достига 15.4%. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1 265, или с 1.2%. Нивото на общата смъртност у нас обаче продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.5%) е по-висока, в сравнение със смъртността сред жените (14.4%). През 2018 г. на 1 000 жени умират 1 081 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.8%) отколкото в градовете (13.2%).

Общо за Европейския съюз коефициентът на смъртност през 2017 г. е 10.3%. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия (6.3%), Кипър (7%) и Люксембург (7.1%). Освен в България, значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия (14.8%) и Литва (14.2%).

Показателят за преждевременна смъртност през 2018 г. (21.0%) се увеличава спрямо предходната 2017 г. (20.9%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 13.8% от всички, а стойността на този показател при мъжете е 27.6%.

През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8%. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%, а през 2017 г. - 6.4%.

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население.

Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2016 - 2018 г., е 74.8 години и спрямо предходния период (2015 - 2017 г.) остава непроменена.

Средната продължителност на живота при мъжете е 71.4 години, докато при жените е със 7 години по-висока - 78.4 години. Средната продължителност на предстоящия живот е с 2.9 години по-висока за населението в градовете (75.7 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

Бракове и разводи

През 2018 г. са регистрирани 28 961 юридически брака - с 368 повече спрямо предходната година. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 463) са сред населението в градовете.

През 2018 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 31.7 и 28.7 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.3 години както за мъжете, така и за жените.

Броят на разводите през 2018 г. е 10 596, или със 185 повече от регистрираните през 2017 г. От всички прекратени бракове 80.4% се отнасят за населението в градовете.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 години.

Вътрешна миграция

През 2018 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 109 810 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 43.4% са мъже и 56.6% - жени.

По отношение на възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (33.9%), следвани от тези на възраст под 20 години - 31.3%, и хората между 40 и 59 години - 16.6% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (42.7%), следва направлението „село - град“ (24.7%) и „град - село“ (21.5%).

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София-град (18 574 души). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София (област) - 9.9%, Благоевград - 7.1%, и Пловдив - 6.0%.

Външна миграция

През 2018 г. 33 225 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.4%) е на възраст между 20 и 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.8%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.2% от всички.

Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.4%), Обединеното кралство (17.8%) и Италия (7.5%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2018 г. 29 559 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България.

Относителният дял на мъжете е 49.3%, а на жените - 50.7%.

Сред дошлите да живеят в страната 35.5% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 27.6% са на възраст между 40 и 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 19.0%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 17.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (29.9%), Руската федерация (11.0%) и Германия (7.2%).

Естествен и механичен прираст на населението

Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение.

Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. През 2018 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 46 329 души.

Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.5%. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 4.1%, а в селата - минус 13.5%.

През 2018 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.9%) и Сливен (-3.6%).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин (минус 16.4%), следвана от областите Монтана (минус 14.0%), и Кюстендил (минус 13.4%). В девет области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2018 г.

Коефициентът на естествения прираст общо за Евросъюза през 2017 г. е минус 0.4%.

13 страни имат положителен естествен прираст, като най-висок е този показател в Ирландия (6.6%), Кипър (3.8%) и Люксембург (3.2%). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия и Хърватия (минус 4.1%) и Литва (минус 4%).

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен - минус 3 666 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

През 2018 г. шест области имат положителен механичен прираст - Кърджали (15.3%), Шумен (4.1%), София (столица) (3.9%), Пловдив (3.1%), Варна (2.2%) и Бургас (1.3%). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-8.1%), Видин (-7.6%) и Враца (-7.5%).