София - тишината по улиците на българската столица тази седмица говори много за дълбоката раздвоеност на тази страна към демокрацията, посочва в-к "Интернешънъл хералд трибюн".

Макар че във вторник бе отбелязана 20-ата годишнина от свалянето на комунистическия лидер на България Тодор Живков и началото на демократичните промени, денят премина без чествания, докато в Германия почистваха след празненствата по случай 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена.

За да обяснят амнезията на българите към комунистическото им минало и апатията им към демократичното им настояще, български коментатори използват библейска метафора - подобно на израилтяните, българите ще трябва да бродят из пустинята в продължение на 40 години, за да се пречистят от греховете на комунизма.

"Изминаха двадесет години и сме още сме сред пустинята. И ще чакаме още 20 години", каза 56-годишният поет и бивш антикомунистически опозиционен лидер Едвин Сугарев. България е единствената страна, членка на бившия Варшавски договор, която няма институт на националната памет за внимателен преглед на историческите подробности на комунистическото минало, през което според историците хиляди души са били хвърлени в затвора и убити. Сугарев е един от малкото обществени дейци в България, който говори за нуждата от морална оценка на комунизма.

"Чисто формално всичко в България изглежда чудесно - пазарната икономика, човешките права, свободата на словото, многопартийната политическа система, членството в ЕС и НАТО. Това обаче е само параван, зад който няма нищо", посочва Сугарев. "Хората си получиха свободата, но не знаят какво да я правят, защото им е по-удобно някой да им казва какво да правят, къде да ходят и кое е правилно и кое не", добави той. България си спечели репутация на най-послушен съюзник на СССР. Живков каза през 1973 г., че България и Съветският съюз "ще действат като едно тяло, дишащо с общи бели дробове и захранвано от единна кръвоносна система".

Въпреки политическите и военните си постижения, България продължава да е най-бедната страна в ЕС със средна месечна заплата от 300 евро, или 450 долара. Страната също така страда от огромен проблем с имиджа си в Европа и годините критики от страна на Европейската комисия за неуспеха й в борбата с корупцията и организираната престъпност. Страната стана първата в ЕС, чиито европейски фондове бяха блокирани. Това стана през октомври 2008 г. заради корупция и слаба администрация. Според "Трансперънси интернешънъл", България заедно с Румъния е най-корумпираната страна в ЕС.

По повечето показатели България се оказва най-недоволна от демокрацията и най-носталгична по комунизма от всички членки на бившия Варшавски договор, следвана непосредствено от Унгария, сочат данни на Проекта Пю за общи нагласи, който неотдавна анкетира източноевропейците с въпроси, зададени им през 1991 г. На въпрос за демокрацията, 76% от българите заявяват, че са недоволни от нея. На въпрос дали пазарната икономика е подобрила благосъстоянието на хората, само 37% от българите отговарят утвърдително. А на въпрос за отказа от държавния контрол над икономиката 54% от българите го одобряват, спрямо 46% от унгарците.

Влиянието на Русия над България се разглежда като нещо добро от 45% от българите - горе-долу колкото в Украйна. Само 11% от българските граждани са съгласни, че обикновените хора са спечелили от промените през 1989 г. А на въпрос дали държавата се управлява в полза на всички, 16% от хората отговарят положително, спрямо 55% през 1991 г. "Създадохме демократични институции, но ни липсва демократично-политическата култура, за да ги направим ефективни", посочва Петър-Емил Митев, социолог от софийския Институт "Иван Хаджийски" за социални ценности и структури.

Според него рухването на старата политическа и икономическа система не е означавало, че е дошъл краят на старите ценности на колективизма. "Сега навлизаме в нова система на основани на индивида ценности, човешки права и т.н. Тази нова ценностна система не може да се създаде изведнъж", каза той. Очертанията на новите, основани на пазара ценности, все още са неясни, каза Митев, като даде за пример продажбата на гласове, за която имаше многобройни сигнали на последните избори. "Трябваха ни 20 години да се отървем от представата, че хората са безпомощни и държавата трябва да прави всичко", заяви преподавателят по политология в Нов български университет Евгени Дайнов.

Надеждата за българската демокрация е роденото след 1989 г. поколение, заяви той. "Те са напълно различни, дори спрямо родените през 1985 г. За тях 1989 г. е далечно минало, като времето на динозаврите", каза още той. "Те са първото постигащо успехи поколение, което съм виждал. Първото, което не се крие зад митове на безпомощност. Сегашните 20-годишни приличат почти изцяло на връстниците си на Запад, което и беше целта. Не знам откъде са го научили.

Може би от американските филми, със сигурност, но не и от родителите им, които са безпомощни. Отнякъде са придобили представата, че постигането на целите е нещо хубаво", добави той. Това младо поколение е най-критично към комунизма и най-положително настроено към прехода, каза социологът Митев. Родителите на децата от младото поколение обаче казват, че те са израснали в слободия, а не в свобода. Едно от нововъзникналите при прехода понятия е думата "далавера" - печелене на лесни пари по непочтен начин.

По-възрастните хора имат отрицателно отношение към далаверата, защото парите трябва да се печелят с труд, но младите, които се чувстват съвсем комфортно в пазарната икономика, я възприемат положително. "Забогатяването по нечестен начин стана част от българския преход и младото поколение се примири с този факт. Това е значима част от травмата на прехода", каза Митев.

На дискусия в Софийския университет по повод 20-ата годишнина от падането на Берлинската стена, трима студенти, родени през ноември 1989 г., бяха избрани за представители на България в Европейския парламент днес на среща с още 89 европейци, родени в същия месец. "Не съм чула нищо добро за онова време. Дори човек да е имал пари, е нямало да какво да си купи. Портокали е имало само по Коледа. Ако някой е носел дънки, е бил абсолютен хит", заяви 20-годишната студентка по право Силвия Василева, родена на 10 ноември.

Двайсетгодишната студентка по английска филология от Софийския университет Вяра Панчева отговаря, че не е сигурна дали комунизмът е бил добро или лошо нещо.

Българите все още са на крайно противоположни мнения за комунизма, така че не е възможно да има масови чествания на 10 ноември, защото това е твърде деликатна тема, каза тя. "Като идея смятам, че комунизмът е нещо добро. На практика обаче е абсолютно неприложим. Лично аз мисля, че демокрацията е по-добрият избор", посочва още студентката.

Източник: БГНЕС