Българските пристанища - на кота нула

2270
Българските пристанища - на кота нула

България като страна с излаз на море и голяма плавателна река притежава голям брой речни и морски пристанища. Похвално е, че в рамките на около 4 години до средата на 2009 г. седем от по-малките пристанищни терминали са отдадени на дългосрочни концесии със срок вариращ между 22 и 35 години, се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

След встъпването на новото правителството в длъжност от средата на 2009 г., обаче, липсва каквото и да е било развитие по концесионирането на големите български пристанища - Бургас, Варна, Русе и Видин. Единственото, което правителството е свършило в тази насока, е публикуването на стратегически документ, в който се заявяват гръмки намерения за концесиониране на пристанищната и летищната инфраструктура. Въпреки че стратегията е публикувана през март 2010 г., обаче, нито една процедура за концесиониране на пристанищен терминал не е започнала през последната година.

Едно от традиционните оправдания на правителството (което често се използва и за замразените приватизационни проекти) е световната икономическа и финансова криза, която видите ли, е прогонила инвеститорите от нововъзникващите пазари. Дори и това да е така, кризата отминава в Западна Европа и редица страни в региона вече привличат все повече чужди инвестиции. Показателен е и примерът на съседна Гърция, която въпреки кризата, отдаде на 35-годишна концесия кейове 2 и 3 на пристанището в Пиреус през 2009 г.

Концесията влезе в сила от 1 октомври 2009 г., а концесионерът COSCO Pacific (Китай) спечели с оферта за 881 млн. евро и инвестиции в размер на 331,5 млн. евро. Достатъчно е да кажем, че COSCO Pacific е петият по големина оператор на контейнери в света. Интересен факт за пристанището в Пиреус, което всъщност е и най-голямото в Гърция, е че то осигурява работа на 1600 работници, т.е. приблизително същия брой, колкото и във варненското пристанище. В същото време, обаче, ефективността и печалбата на гръцкото пристанище са многократно по-високи. След отдаването на концесията общите приходи на пристанището в Пиреус бележат ръст от 5% за първото шестмесечие на 2010 г., въпреки състоянието, в което е изпаднала гръцката страна.

В същото време българското правителство приема поредния стратегически документ, който ще събира прах по чиновническите лавици. Другото, което прави за развитието на пристанищата, е да разпише няколко сравнително незначителни проекта като част от Оперативна програма "Транспорт". Два от тези проекти целят създаването на информационни системи, както може да се съди от названията им: „Създаване на речна информационна система в българската част на река Дунав" и „Информационна система за управление на трафика на плавателни съдове - фаза 3". Ясно е, че сами по себе си, тези информационни системи, макар и необходими, няма да решат фундаменталните проблеми на пристанищата със старото оборудване, загубата на пазари, остарелият работен процес, конкуренцията от съседни страни.

Третият проект, "Подобряване на навигацията в българо-румънския участък на река Дунав" е с по-голяма стойност (около 270 млн., лева), но и той няма да набави необходимия ресурс за модернизирането на български пристанища. Дори и да приемем, че тези проекти са жизнено важни за по-нататъшното развитие на пристанищата, до края на 2009 г. по тях не е усвоен нито 1 лев. Данни за 2010 г., за съжаление, няма, но положението надали се е променило чувствително.

А какво се случва междувременно с пристанищата? След като изпратихме заявление за достъп до обществена информация, успяхме да получим данни само за 3 пристанища - Варна, Бургас и Русе. От тях е видно, че пристанищата в Бургас и Русе са сериозно пострадали от кризата, що се отнася до товоробороти и финансови резултати. Пристанището във Варна се представя по-добре по време на кризата, като е видна ясна тенденция на съкращаване на заетите, въпреки увеличените товари през последните години. Т.е. явно възможност за увеличение на производителността на труда и ефективността винаги има и това най-вероятно се отнася и за другите пристанища. Може би в резултат на тази политика по оптимизирането на персонала, пристанището във Варна като цяло завършва на печалба през последните няколко години, с изключение на 2007 г.

 

Източник: ИПИ

Не може да се каже същото и за пристанище Бургас и Русе.

Пристанище Бургас е особено озадачаващ случай - въпреки спада на товарооборота през последните години, персоналът остава непроменен, а и даже се увеличава през кризисната 2008 г. Не е чудно, че пристанището е на загуба през последните 3 години.

При русенското пристанище наблюдаваме една по-разумна тенденция на съкращаване на персонала паралелно с намаление на оборотите, но ИПИ не успява да получи данни за финансовото състояние на предприятието.

Изводите не са обнадеждаващи. От една страна правителството не прави нищо, за да започнат по-скоро процедури по концесиониране на големите български пристанища, въпреки заявените намерения в тази насока. От друга, мащабно финансиране от страна на европейски фондове или други източници за модернизирането на пристанищата на този етап няма, а и дори и малкото (незначителни) проекти в сектора буксуват. В същото време съседните страни като Гърция и Румъния модернизират своите пристанища с помощта на частни инвеститори и конкуренцията с тях ще става все по-ожесточена. Докога ли България ще чака?

Източник: Институт за пазарна икономика

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

doker
# 0
22:02 | 14 February 2011
За голямо съжаление бургаското пристанище през последните 15 години се управлява от политически фигуранти /с изключение от 2003-2006г.-Золумов/. Най-големи щети нанесе последния назначен от БСП полицай-2006-2009. Разду администрацията и увеличи заплатите на партиините си членове.Чрез приближени фирми източи няколко милиона. След неговото царуване, през септември 2009г. бяха съкратени около 250 човека, но нито един от последните назначени, а само работници.Този, който е преписал горния коментар само носи титлата "ръководител маркетинг".Последното изречение само е негово, то си личи по правописа. Но най-лошото е, че в МТСИТ няма достатъчно морски специалисти. Държавата, с този японски кредит обрече бургаското пристанище на бавна смърт. Съседните страни си разширяват портовете, а ние ги съсипваме заради лош мениджмънт. Не е така във порт Варна, защото директора Папазов устоя на политическите промени във времето. Последните масови уволнения бяха преди десеттина години и от там нататък естествено персонала намаляваше. А в пристанище Бургас е погребано от убииствения японски заем. Само от курсовата разлика -иена-бг. лев, загубите са милиони левове. Това е държавната политика за бг. пристанищата. За голямо съжаление!!
Стойчо Димов, р-л отдел "Маркетинг, СУК и Евроинтеграция" в "Пристанище Бургас" ЕАД
# 1
10:02 | 14 February 2011
Уважаеми дами и господа, Искам да изразя възмущението си от написаното в статията "Българските пристанища - на кота нула" от 12.02.2011г., като конкретно ще се спра на "Пристанище Бургас" ЕАД. Казвам се Стойчо Димов, р-л отдел "Маркетинг, СУК и Евроинтеграция" в "Пристанище Бургас" ЕАД. Не е вярно, че няма процедура за отдаване на концесия, преди няколко дни Министерски съвет одобри процедурата за отдаване на "Терминал Изток 2" на концесия(може да проверите дори при вашите колеги, в медиите). Положителната промяна към момента по Оперативна програма "Транспорт" се изразява във фаза на утвърждаване на три проекта за двете пристанища и подготовка за кандидастване на нови над десет такива. Като най–значимият е проекта „Супер Бургас”, който е и с интермодална насоченост (водно – железопътна и авто – транспортна връзка). Проектът получи съгласието на експертите от Европейската комисия (ЕК) по наблюдение на Оперативна програма "Транспорт". За целта по оперативната програма са прехвърлени 26 млн. евро, като държавното съфинансиране ще е в размер на 15 %. Очаква се проектът да бъде реализиран до 2013 година. В рамките на 2 години пристанището е оптимизирало човешкия си ресурс с около 30%. Пристанището покри всички стари задължения към доставчици и изплати в срок двете вноски по заема към Японската банка за развитие съгласно Проектът за развитие на Пристанище Бургас. Това създаде предпоставка „Пристанище Бургас” ЕАД да бъде включено в годишната класация „Гепард 2010” за най-динамично развиващи се компании в България, която в-к „Пари” за четвърта поредна година публикува. За регион Черноморие, портът е на 20 позиция в Топ 100 на компаниите участващи в рейтинга. В класацията за Бургаска област дружеството е на престижната 4-та позиция. Рейтингът се изготвя от независима счетоводно-одиторска компания, като критерият за оценяване е подобряване в процентно съотношение за съпоставими годишни периоди на резултативния показател – печалбата от дейността. За пристанище Бургас отчетният двегодишен ръст е 558%. Мисля, че написаното по-горе ще Ви да се консултирате с засегнатата страна преди да се пишат неверна информация.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg